My New Life

Глава 14 ○ Най-лошото парти.

-По дяволите, Джони! Ела и набий шибаното копеле! -проклех, когато той влетя в тоалетната.
-Мамка ти, нещастник! Развали момента, в който щях да изчукам секси мацката ти - извика гневно Джейкъб и ме остави, когато осъзна, че вратата е изкъртена от пантите. Той взе боксерките си, сложи ги и се обърна към другото момче.
-Сега да ти счупя ли носа или само да го пукна? - зачуди се Джони.
-Няма да имаш силата, за да направиш което и да било от двете. Все пак те познавам от достатъчно време, за да знам на какво си способен - отвърна му Джейкъб, докато си обличаше дрехите. Те няма да се сбият - прекалено добри приятели са. - Сега, ако не възразяваш, ще си ходя, а с теб ще се видим - тогава ми намигна и тръгна през останалото от вратата.
-О, не, не си познал! - Джони се ядоса и заби юмрука си в носа на другото момче. Той залитна към хола, но не падна. Наситено червена кръв се стече от вероятно счупения му нос, което му дръпна щепсела.
Той сви ръце в юмруци и тръгна към момчето, нанесло удара. Замахна с ръка и успя да го удари в слепоочието, при което Джони щеше да се струполи на земята. За щастие, успя да се хване за един шкаф. Край! Ще има бой и това е! Защо са толкова тъпи и двамата? Иде ми аз самата да ида и да ги набия. Аз просто стоях отстрани и наблюдавах как се засипват с удари. От веждата на Джони течеше кръв, долната му устна беше сцепена, а дясното му око - посинено. Джейкъб пък се беше сдобил със счупен нос, посинено и подпухнало ляво око и рани по кокалчетата на дясната ръка. Просто опита да направи удара по-силен, но пропусна Джони и ръката му се вряза в стената.
-Спрете да се биете! Не сте диви животни! - опитах да ги усмиря, но не успях. Макар на малка част от мен да й беше приятно две момчета да се бият за мен, исках да спрат. Но как? Те не чуваха. Започнах да дърпам ту единия, ту другия, но те само ме избутваха отстрани. Огледах се наоколо и осъзнах, че само аз се опитвам да им помогна да се разберат по друг начин. - Някой да ги разтърве, хора! Не стойте така! - сякаш го казах на стената. Звездите не си мръднаха и пръстчетата. Разочарована съм от тях...
Реших да поема нещата в свои ръце и да направя нещо. Мисли, Алиса, мисли! Мозъкът ти не трябва да откаже точно сега, чуваш ли? Забележка: да спра да говоря на себе си наум. Какво трябваше да сторя? Да застана между тях? Всъщност май мога да направя само това. Поех дълбоко дъх, извиках за последен път и се надявах да спрат, но те не го сториха, затова застанах между чука и наковалнята. Видях как Джейкъб замахва към Джони, а в следващия момент усетих как падам назад. След това ми причерня.