My New Life

Глава 5 ○ Той те лъже!

-Как се озовах тук? - попитах го.
-Ами вечерта ти дойде пияна тук.
-Лъжеш.
-Не, обади се на Лаура, ако не ми вярваш.
Тогава бързо набрах номера й.
-Ало? - чу се от другата страна.
-Хей, как си?
-Зле. Имам махмурлук и ме цепи главата.
-И какво точно стана снощи?
-Ами ти беше тъжна и реших да те разведря с малко уиски. След това ти извади една кутия с цигари. Дори не знаех, че пушиш.
-Те са на Джейкъб.
-Какво е на Джейкъб? - той ме попита със сарказъм, а аз му направих знак да млъкне.
-Аха - Лаура продължи. - Та ти ги извади и изпушихме по 2-3 от тях.
-И след това?
-Ти ми каза, че искаш да се позабавляваме. Излезе навън и аз те последвах. Ти отиде при Джейкъб, а аз при Люк. Това е всичко, което помня.
-А защо аз не помня нищо от това? Дори не се сещам, че си носила уиски.
-Защото ти изпи почти цялото. Остави ми само 200 мл. Все пак аз не издържам много на алкохол като теб и затова яко ме боли главата.
-Поне ни е било забавно.
-Да. Аз ще затварям, защото ще спя пак.
-Сладки сънища.
-Мерси.
Тогава тя затвори. Ужас! Как може да забравя всичко това? Явно съм била много пияна.
-Вярваш ли ми вече? - попита ме Джейкъб.
-Да. Кажи ми нещо. Като съм дошла у вас, какво съм правила?
-Започна да викаш името ми на улицата. Тогава аз ти отворих и ти ми се нахвърли. Целуна ме страстно, но също и нежно. Беше толкова приятно. Усещах алкохола, който беше изпила, и изпушените цигарите. Тъкмо се чудех къде съм ги оставил. Когато ме пусна, ти тръгна навътре. Започна да катериш стъпалата, когато падна назад. Добре, че бях там, за да те хвана. Тогава те вдигнах и те занесох в стаята ми. След като те оставих на леглото, ти стана и дойде до мен. Целуна ме и свали тениската ми, а аз - твоята. Целувката беше страстна. Отново. След това свалихме и другите си дрехи. Беше страхотно. Като свършихме, заспахме и ето ни тук.
-Каква нощ.
-Да. Но се целуваш добре, когато си пияна.
-Само тогава ли?
-Не - каза и ме целуна нежно по бузата.
Някой звънна на вратата.
-Не се тревожи, аз ще отворя - казах на Джейкъб и също го целунах.
Слязох на вратата и видях Даниел. Най-добрият приятел на Джейкъб стоеше на вратата му и ме гледаше като полезно изкопаемо. Не знаех защо, но не ме интересуваше. Очите му светеха, но не от радост, а от алкохол или трева.
-Какво правиш тук, Пияницо? - казах, като се усмихнах широко.
-Не съм Пияница. Аз съм Напушляк - видях онази неадекватна усмивка на така познатото лице на Дани.
Засмяхме се и влязохме вътре.
-Кой е? - Джейкъб извика от горния етаж.
-Джейки, аз съм! - отвърна Дани с идиотски тон в гласа, след което се изсмях в лицето му.
-Нещо смешно ли има?
-Мне, спокойно - изкикотих се като малко момиченце.
-Слушай, не ми се смей. Ти си тази, на която трябва да се смеят.
-На мен ли?
-Да, точно на теб.
-И защо? - засмях се сухо.
-Доверчивата Али...
-Дани, какво имаш предвид? - тонът ми стана сериозен.
-Прекалено наивна си. Връзваш се на всичко.
-Какво имаш предвид?
-Сериозно ли мислиш Джейкъб за добро момче? Мислиш го за перфектен и неповторим? За най-прекрасния на света?
-Тревата ти е замаяла съзнанието, Дани.
-Но пак виждам нещата по-добре от теб.
-Говори направо.
-Али, Али, Али... Не разбираш ли, че...
-Качвайте се горе най-после! - извика Джейкъб, като прекъсна Дани.
Тръгнахме нагоре по стълбите към стаята му. Застанах пред вратата, натиснах дръжката и влязох вътре. Джейкъб още лежеше в леглото без никакво желание за движение. Беше на същото място със същите дрехи и същата усмивка, но тя не беше истинска. Личеше си толкова ясно. Имаше нещо в него, което ме човъркаше отвътре. Нещо неестествено, необичайно и толкова странно за него в поведението му. Той стана, дръпна Дани за ръката и го поведе извън стаята. Естествено, пак реших да чуя за какво си говорят.
-Какво правиш тук, идиот такъв? Защо дойде? - Джейкъб процеди през зъби от другата страна на вратата.
-Пуших трева наблизо и исках да видя дали и ти искаш малко.
-Първо, аз си имам. Второ, ще провалиш плана ми с Али.
План? Какъв план? С мен? Защо? Какво? Мамка му! Нищо не разбирам.
-Спокойно, човече. Дръпни си малко и ще се успокоиш - Дани му каза с толкова спокоен тон.
-Забрави. Ядосваш ме. Да влизаме, защото може да се усъмни.
Трябваше бързо да се върна на леглото му. Затичах се безшумно, седнах и те се домъкнаха отново вътре. Джейкъб беше нервен, защото постоянно си въртеше ръцете.
-Джейки?
-Ммм?
-Има ли ти нещо? Нервен си.
-Аз? Нервен?! Няма шанс! - отговори ми несигурно и покачи гласа си с 2 октави.
-Какво криеш? Лъжеш ли ме за нещо? Притеснявали те нещо? - започнах с въпросите.
-Не, не, спокойно, скъпа. Аз слизам за закуска.
-Добре. Ние идваме след малко.
Когато той стана и излезе, аз се изправих рязко и застанах пред Дани.
-Какво крие Джейки?
-Н-нищо...
-Какво крие Джейки? - повторих, за да ме чуе по-добре.
-Нищо ти казах.
-Какво крие Джейки?
-Нищо! - изрепчи ми се.
-Какво крие Джейки?! - продължавах да повтарям едно и също изречение.
-Той те лъже! - той закри устата си с ръце, сякаш искаше да изтрие това изречение от света.
-За какво?

Хей, хора! Знам, че много се забавих. Главата седя 3 седмици като чернова, но харесва ли ви главата? Али явно е имала много странна нощ, но сутринта не е по-различна. Какво крие Джейкъб? Ще видите в другата глава. 💛
Знам, че главата е буламач, но все пак пишете в коментарите критики, мнения и съвети. 💛