Гледна точка на Люк
Нещата с Майкъл се получаваха доста добре.Беше ми тъпо затова ,че после ще му разбия сърцето ,но ще свикне.Не ми пука просто за чувствата на другите.Както всички си играха с мен и ме смятаха за едно нищо сега и аз ще се отнасям по същия начин.Семейството ми ме остави все едно съм пълен боклук а Майкъл ми се подиграваше години наред а сега е мой ред да си го върна.И ще започна с Майкъл ще му го върна тъпкано затова,че ми срина самочувствоето и ме унижаваше така.Града просто щеше да запомни името Люк Хемингс и ще направя така ,че при споменаването му хората да се страхуват.
Виждах как малко по-малко Майкъл развиваше чувства към мен и виждах ,че с всеки изминал ден стават все по-силни и по-силни докато накрая всичко това при него не се превърне в любов.Любов е дума и чувство ,което не ми трябва в живота нито в речника ми.Дори и с Калъм да не бяхме кой знае колко време заедно аз наистина го заобичах и изпитах чувството ,но след изневярата не исках да го виждам.Той отне всичко ,което имах.Първо спа с мен а след това си тръгна и сигурно е отишъл при онази кучка.Разби ми сърцето и ме остави съвсем сам.Е нека да поясня още едно нещо,на Калъм ще му се върне тъпкано и просто няма да имам и капка милост.
Никой не заслужава повече добротата ми нито това да бъде обичан от мен.Всичко това не го правя от силна омраза,а от силна болка.Първо съм нищо след това ми разбиват сърцето.Просто няма да оставя нещата така.
Всички видяха ,че от стеснителен и спокоен човек какъвто бях може да стане нещо ужасно.Но не съм виновен аз.Не се превърнах сам в това.В това ме превърнаха те.
"Те" са онези,които постоянно ми се подиграваха и ме пребиваха защото на тях така им харесваше.На тях им харесваше,защото по този начин изливаха болка,гняв и още куп неща.
Е щом те могат върху мен,ще е честно и аз да мога върху тях нали?
Болеше ме с години наред,но винаги съм търпял и съм задържал всичко вътре в мен.Но явно предполагам ,че когато толкова много е затворено в едно място все някога ще иска да излезе.При мен излезе ,но не от хубавата страна.Сам виждам от всичко, което бях преди ,сега наяве се показаха болката и омразата ми към някои хора.Виждах сам как очите ми от постепенно морско синьо се превръщаха просто в скучни сиви очи с празен и тъмен поглед.
Не искам да съм толкова ужасен,но щом аз изпитвах всичко това години наред тези които ми го причиняваха също ще го усетят ,но при тях ще е двойно повече.
Да,точно така ще си го върна двойно.Сега получих възможността и ще се възползвам докрай от нея просто,не биваше да допускам никакви други чувства до себе.А щом не исках никакви чувства да не говорим за хора въобще.Само леля Ан ме разбираше и ме приемаше такъв какъвто съм.Обичах я повече от всичко ,защото дори и след промяната ми тя не промени отношението си към мен.Казва ,че щом аз съм щастлив и тя ще е.Каза ,че вече съм голям за собствени решения какво да правя за напред с живота си.
Бях планирал отдавна какво да направя с него.Но преди да тръгна към целта си и живота ми за напред,имам малка работа тук за последно с няколко човека,които определено след всичко което ще стане ,ще ме запомнят и повярвайте ми така ще ме запомнят,че ще е нещо невъзможно да ме забравят.
Много се извинявам,че не пусках нова глава ,но просто не ми оставаше време.Надявам се тази да ви хареса.💗
