-Я виж ти кой виждат очите ми.-бях свел глава и гледах в краката си,не исках да поглеждам Майкъл в очите.
-Гледай ме като ти говоря в очите шибаняко-каза грубо и хвана лицето ми .
-А-аз извинявай-казах тихо и го погледнах в очите.
-Толкова си жалък Люк ,изчезвай от тук ,стаята ти е в дъното ,да не си мръднал от нея докато не те извикам ,ясен ли съм?
-Д-да-погледнах го за последен път и на бегом се качих в стаята и една сълза се търкулна по лицето ми после и още една докато не заплаках.
Не разбирам с какво накарах всички да ме намразят...В училище ме обиждат...нямам си нито един приятел ,постоянно ми се присмиват..семейството ми не ме обича..аз не виждам какво толкова съм направил.Винаги съм добър с всички и се старая във всичко,но никога не ме ценят и се подиграват с мен...явно просто съм бил една грешка...
1 час по-късно
Седях си на леглото и четях някаква книга ,усмихвах се леко когато прочитах нещо смешно.
-Ъгх наистина си адски жалък,намери си приятели и излез малко.Вече напълно разбирам защо никой не те иска и дори семейството ти те мрази,не те понасям ,но само заради брат ти те търпя.
Погледнах към Майкъл с леко насълзени очи и той излезе от стаята като се засмя.
Тези думи ме нараниха...аз исках докато съм тук ,поне малко да се сближа с него,кой знае , може и приятели да станем ,но си личи,че той не иска..то кой ли иска с човек като мен..
-Слизай долу шибаняк -чух някой да извиква силно.
Сложих си суичера и бавно слязох долу ,огледах стаята и видях всички приятели на Майкъл.Сведох глава и за зачаках какво ще поиска той.
-Донеси за пиене също така донеси и чипса и не се бави.-кимнах леко с глава и веднага донесох всичко .Докато оставях работите ,всички ми се смееха и обсъждаха.
-Н-нещо друго да поискате?-заекнах и казах тихо.
-Майкъл още не знам как го гледаш,толкова е шибан ,Хемингс защо не вземеш да се самоубиеш и без това не струваш.
Това ме нарани наистина много и не се сдържах и се разплаках пред всички и избягах в стаята си и тогава чух нешо което никога не бях очаквал.
-Ти как можа да му кажеш това Калъм!Ти стигна твърде далеч ,искам всички ви вън! Това беше прекалено дори и за теб Калъм ,изчезвай -чух Майкъл да вика силно след което се чуха стъпки по стълбите..
Не исках да говоря с него...страх ме е ...
Извинявам се ,че не качвах глави,просто така стана.
Надявам се тази да ви хареса❤️
