Външния вид не винаги е същността на човека отвътре.Понякога тя е ,за да прикрие много неща.Може би чувства?Да точно така,чувства.Пример тук е Люк Хемингс.Чрез новия си външен вид всички го мислят за безсърдечен,но това е далеч от истината. Понякога имали ли сте чувството ,че просто сами не издържате на всичко около вас?Просто само за ден да искате да се изпарите и да си вземете почивка от всичко.Сякаш сте събрали толкова много чувтсва и просто това се превръща в болка и го усещате във вас като ужасно напиращо да излезе чувство.Някой го изливат чрез гняв,но най-често чрез сълзи.
Сълзите не винаги са решение ,но когато понякога не издържаш искаш да останеш сам и да плачеш и плачеш докато не ти остане нищо.
Ето така се чувства Люк.Защото той мрази факта ,че наранява Майкъл както и всички около себе си.Нощ след нощ той изливаше чувство след чувство чрез сълзи.Докато след седмица плакане с часове не му остана нищо повече и просто дори и да искаше да излее всичко не можеше.
Седеше и гледаше празно в пространството и бавно усещаше как сърцето му се разбива на малки парчета.Болеше го повече от всичко,но търпеше.Просто търпеше.Нямаше си никой.Абсолютно никой.Леля му се премести защото и предложиха работа далеч от тук и той не искаше да замине,или поне не засега.
Майкъл го намрази.Люк му се беше разкрещял.Каза чу толкова ужасни неща.Дори го удари,това не беше Люк просто не беше той.Все едно виждаше себе си като Майкъл преди,когато го тормозеше за всичко.
След като посегна на Майкъл той го нарече чудовище и избяга.Просто избяга.Люк още помнеше сълзите ,които се спускаха от лицето на Майкъл.Очите му бяха пълни с болка.Болеше го ,болеше го толкова много да гледа човека който обича да страда.
Люк от много време беше влюбен в Майкъл ,но след като се промени в това,заключи тези чувства много надълбоко в себе си и не искаше повече да излизат от там.Той просто не бе добър за него.Нямаше да му даде това от което се нуждае.Майкъл се нуждаеше от любов,силна любов и някой който да го гледа с очи в които само той се забелязва сред всичко и всички.Люк вече го гледаше така,но според него той не беше достатъчен нито добър за Майкъл.
На скоро се премести някакво ново момче в училището,името му бе Томас.Беше доста симпатичен ,но така ли иначе не го харесваше.Люк не харесваше никой освен Майкъл.
Но може би Томас щеше да го направи щастлив,колкото и да му се искаше да бе той,но сам знаеше ,че не можеше да си позволи това.
Болеше ,че ще трябва да вижда човека когото обича с друг ,но така бе редно.Така бе редно за Майкъл и за неговото добро и заради неговото щастие.
А Люк искаше само това,той да е щастлив нищо повече.
Дори и от разстояние той щеше да го пази от всичко и всички.
Съжеляваше толкова много ,че искаше да използва Майкъл за своите нужди и дори да не помисли за това как ще се почувства той после.
Явно Майкъл е прав.Дори и да не искаше да го приеме той беше прав.
Люк се бе превърнал в едно чудовище,чудовище което има сърце ,но то бе обгърнато от болка и страх.И тази болка и страх ги изразяваше чрез грубост и безсърдечност.
Но имаше едно нещо което не знаеше.
Дълбоко в себе си Майкъл знаеше това ,но също така знаеше и друго,че той също бе влюбен в Люк.
Извинявам се ужасно много за това,че от толкова време нямаше нова глава ,но просто тотално забравих за историята.
Надявам се тази глава да ви хареса и да гласувате.💗
