[Временно Спряна]Необикновена

Запознанството

Хората винаги имат скрити мисли, които не споделят ,но често си ги мислят на ум. Аз например имам много такива скрити мисли и чувства които все повече ме измъчват. Но от тях няма спасение. Колкото и да се опитваме да не мислим не се получава. Аз съм най-обикновено момиче, което се опитва да се справи с живота на тинейджър и разбирасе със свръх досадната си сестра която ме мрази, а майка ми и баща ми... по-строги от тях няма. Забранените ни неща са безброи, а на темата за оценките трябва да са отлични иначе си патим доста, но иначе най-обикновено семейство. Замалко да забравя аз съм Лу, а това е моя живот.
Днес беше голям ден първият учебен ден. Знаете какво казват хората нова година, нов късмет, но в моя случай все същият от седем години насам с малката разлика ново училище и надявам се нови приятели, дано по-добри от старите не, че можеха да се нарекът приятели. Това беше, същите проблеми, повече от половин час се чудех какво да облека. Не трябваше да е прекалено официално не исках да приличам на някой. ... Ами незнам на зубър с големи очаквания към живота, но и не исках да е прекалено скромно. Накрая избрах да ида със светло сини на места изтъркани дънки, сива тениска отгоре с незакопчана, синя, карирана риза, с кецове и разбира се медальон който може и да не беше кой знае какво, но за мен означаваше много. Баба ми го беше подарила преди няколко дни. Той бил много ценен предавал се от поколение на поколение. Каза ми още, че носел късмет,че бил много специален, нещо което е невъзможно да донесе на момиче като мен, та аз досега никога не бях имала късмет.
Както и да е време е. Аз тръгвам готова за нова порция страх, унижение, срам и недоверие. Дръж се училище аз идвам!!!

Надявам се че ви е харесало и те първа ще ви става все по- интересно и по-интересно