[Временно Спряна]Необикновена

| глава Сблъсъкът

Прекрасен ден! Птичките пеят, слънцето пече, а аз вече стигнах. Училището бе по- голямо с повече хора отколкото си представях. Прекрасният затвор!

- Ау
- Внимавай къде ходиш. На дриплата май и трябват очила момичета.

Това момиче беше ужасно. По вида и личеше, че не е нищо повече от хубава коса и грим, но очевидно нямаше кой да и го каже, а и тя се бутна в мен. Както и да е звънецът би и трябваше да влизам в час. Но сега коя ли беше моята стая всички ми изглеждаха еднакво като лабиринт. Минаха пет минути, а аз все още си нямах и на представа къде трябва да ида. Успях!!! Най-накрая я намерих.

- Млада госпожице вие трябва да сте Лорета Леополи ако не се бъркам?
- Да сър.
- Закъсняхте. Нека това повече да не се повтаря.
- Няма обещавам.
- Ха ха вижте кой не можа да намери стаята. Същата която не си гледа в краката.

Представяте ли си не стига , че всички ме гледаха, но тя не пропусна да се заяде. Беше толкова унизително. Часът свърши беше едва първият, а на мен ми се стори,че е минала цяла вечност. Сега имахме химия. Ужас! Часът в които най-малко ме бива. Лабораторията беше огромна и пълна със всякакви разтвори които не разбирам. Стаята бързо започна да се пълни, а аз трябваше да си намеря място. Точно в същият момент в стаята
влезе най-хубавото нещо или по скоро някого за деня. Едно момче със светло кестенява коса, която стоеше перфектно оформена. Очите му бяха кафеникаво зелени, а усмивката омагьосваща. Идеален. Вече се бях настанила на по-предно място когато той тръгна към мен. Обзе ме паника.

- Здравей тук свободно ли е?- А аз стоя и го зяпам. Трябваше да кажа нещо все пак.
- Защо не да разбира се тоест просто ох да свободно е!!!- Глупачка как можах да се изложа така.
Часът започна. Учителят влезе и се настани. Той беше среден на ръст, голобрад, с къса коса, облечен в смокинг. Изглеждаше строг и непреклонен. След като ни се представи разбрах, че се казва г-н Сводски. Набързо ни обясни и показа как да направим един разтвор. И ние започнахме, но не точно веднага така де наложи се първо да се запозная с красивото момче.

- И така. Как се казваш?
- Аз.....! Лорета Лорета Леополи, но може да ми викаш Лу.- Голяма изолация съм.
- Приятно ми е Лорет.. тоест Лу. А аз се казвам Неитън Неитън Лаит, но може да ми викаш Неит.
- Е да започваме.- ако си бяхме поговорили още малко със сигурност щях да из ръка нещо още по глупаво.

Така сега трябваше да сменим нещо си оранжево с нещо бяло, за да се получи пияна. Посегнах към оранжавия прах когато без да искам бутнах два-три разтвора, които бързо се смесиха. Разтворат започна да бълбука.

- Пазете се ще експлодира!!!- Докато се осетия.
БУМ!!!

Надявам се , че ви харесва ако имате някакви въпроси или забележки просто коментираите💋💋💋