[Временно Спряна]Необикновена

XII глава Това истина ли е

Бях на косъм да падна когато някой хвана ръката ми и започна да ни дърпа нагоре. След като вече и тримата бяхме стъпили здраво на земята се обърнахме и дълбоко се шокирахме от видяното. Пред нас стоеше не кой да е а самата Катрин. По едно време се зачудих дали не халюцинирам, но не това си беше самата истина.

- Е за какво седите като препарирани? Няма ли да ми благодарите за дето ви спасих живота?- засуети се тя гледайки право към мен

- Но ти как така се озова тук не е възможно.!- объркано се зачуди Неит

- Даа очевидно няма да се размина със радваме се че си тук какъв късмет че си ни проследили какво щяхме да правим без теб.- отговори възможно най-омутано на терзанията му

- По-добре говори ако не искаш да те принудя да го направиш.- раздразнено я заплаши Никол

- Никол успокой се.- казах опитвайки се да я удържа спирайки я да се доближи до неочакваната ни спътничка.

- Има време за всичко сега трябва да намерим начин да преминем тази пропаст час по-скоро. Слънцето скоро ще залезе, а не много далеч от тук видях вълци.

- Откъде да знаем че може да и вярваме. Та тя скришом ни е следила през цялото това време.- съмнително я изгледа леко изнервената ми приятелка

- Виж не мога да ти докажа думите си но се кълна че казвам истината. С мен ли сте или не?!- защити се с възможно най-сериозната си и в същото време уплашена физиуномия

- Ами тогава какво чакаме да действаме!- изявих мнение и аз вдигайки от земята едно от скъсаните въжета

Другите последваха примера ми и започнаха да събират възможно най-здравите лияни и въжета останали от моста. След около час вече бяхме направили толкова здраво въже, че трудно някой би го скъсал. Преметнахме го през пропастта и го заступорихме за едно от дървените трупчета останали от разрушения мост. Започнахме лека полека да се приплъзваме по въжето. Като най-смелата първа мина Никол след нея Катрин, но когато дойде и моя ред чухме вой и от гората се подаде вълка след него и още много приближаващи се към нас тогава Неит ме пришпори да тръгвам.

ГТН ( Неит )

Вълчата напаст приближаваше все повече и повече което ни принуди да забързим малко нещата. След като Лу тръгна по въжето аз извадих малкото джобно ножче от раницата си което преди да тръгнем от вкъщи свих от татко и го прибрах в джоба си след което и аз тръгнах по въжето.

- Нейт твърде е рисковано и двамата да  вървите по въжето!- провикна се Никол

- Рисковано но нямаме друг шанс.-отговорих и опитвайки се да прикрия колко много ме е страх.

Вече бяхме стигнали до половината въже когато вълците стигнаха до началната подпора която държеше въжето. Започвайки да драскат по нея осъзнах че това е края паникьосах се и не можех да помръдна, а Лу едвам едвам се държеше тогава ме връхлетяха спомени как сестра ми намекваше че не мисля извън рамките и че никога няма да започна да мисля. Тогава ме връхлетя прилив на енергия за първи път се почувствах уверен в действията си извадих джобното ножче от джоба си и погледнах Лорета.

- Вярваш ли ми?

- Винаги.- каза тя също толкова уверена в мен

- Тогава се дръж здраво.- тогава срязъх въжето зад мен и полетяхме право към другия край оставяйки вълците надалеч.

След като замалко не се разминахме в стената започнахме да се изкачваме нагоре по въжето и само след минута вече се бяхме качили при останалите.

- Ти беше невероятен за пръв път повярва в себе си. Гордея се с братчето си.- каза прегръщайки ме тя

- Погледнете пропастта!- удивена извика Лу

Там вече нямаше пропаст а ясно очертана в скалите карта която можеше да се види само от тази страна. Успяхме намерихме картата.

Съжалявам за дългото прекъсване. Вече съм тук с чисто нова и уникална глава. Обзалогам се че не сте и предполагали, че нещата ще се развият по този начин нали както и да е вече ще се старая да качвам нови глави по-чисто. Благодаря на тези които са си направили труда да четат тази необикновена история и се надявам да продължите да го правите😍😙😘💋❤💋❤💋💋💋💋❤