[Временно Спряна]Необикновена

|| глава Неудачник

Покрита с дим както и цялата стая, а косата ми беше като на Алберт Айнщайн. Наистина много щръкнала каква ирония само. Чуваха се викове, но не се виждаше нищо. Запътих се към изхода, който дори не знаех къде е. Най накрая намерих вратата.

- Помощ помощ. Има ли някой тук моля ви помогнете.
- Къде си? Не те виждам.- Трябваше да се върна и да спася съученика ми.
- Мисля, че до бюрото на учителя.
- Дръж се ей сега идвам.- Но истината беше, че изобщо не знаех къде съм.
Започнах да се давя и ми беше все по-трудно да дишам. Тогава стана нещо. Някаква светлина се появи и освети стаята. Успях да видя кой е. Представяте ли си злобарката си закачила ръкава на един пирон. Отидох до нея и и помогнах, а после мъглата взе да изчезва. Когато излязохме от стаята всички ни гледаха и ръкопляскаха. Отчаяният поглед от лицето на момичето бързо изчезна и до нея застанаха двете и верни помощнички Мартина и Алексис.

- Катрин добре ли си?
- Има ли ти нещо?
- Ами вие как мислите некадърнички такива? Наложи се да ме спаси онази смотла. Ах!! По-добре да си бях останала там.
- Би трябвало да си ми благодарна за това , че те спасих.
- Само в мечтите ти. Не забравяи, че заради теб стана всичко.- Всъщност тя беше абсолютно права. Всичко стана заради мен. Неможе да бъде още с първия си ден тук закъснях за час и взривих лабораторията. Хубавото беше, че нямаше как да стане по-зле. Или пък имаше.

- Лорета Джаксън Леополи немога да повярвам, че си взривила лабораторията. Ние с баща ти сме много разочаровани от теб млада госпожице!!!
Родителите. Най-лошото нещо за деня ми и любимото конско.

- Не сме и предполагали, че си способна на това.
- Но аз........
- Няма "но" без оправдания наказана си до живот. Без никаква музика или филми.
Защо ми го причиняваха ? Знаеха колко много обичам музиката. Та те дори не пожелаха да ме изслушат. Но точно в момента ме измъчваше нещо много по-притеснително, а именно какво бе станало в лабораторията. Каква беше онази светлина? И от къде се появи? Толкова въпроси, а нито един отговор.
В този момент влезе сестра ми.

- Како разбрах какво е станало. Наистина ли си успяла да взривиш лабораторията?
- Разкараи се малко дяволче! Не е твоя работа.
- Ха ха. Значи е вярно. Нямам търпение да кажа на Сара(тя е най-добрата и приятелка)- Често я възпираше да прави бели. Идеалната приятелка за Тера(сестра ми).
- Тереза върни се тук веднага. Не е нужно всички да разбират.

За малко щях да я хвана докато не се появи мама която беше бясна.

- Какво правите?!
- Мамо Лу ме гонеше, а аз нищо не съм и направила. Защо мамо?!! Защо?!!
- Лорета разочарована съм от теб. Върви си в стаята и не излизаи от там.-
Не мога да повярвам. Без нищо пак излязох виновна. Светът беше нечестен или по-скоро родителите ми. И сестра ми с нейната престорена невинност и мили очи. Винаги беше невинна. Тереза винаги беше в центъра на вниманието, а Лу просто по- голямата проблемна дъщеря. Но аз нямаше да оставя нещата така. Щях да си отмъстя. И ще го направя!

Ще става все по-интересно и по-вълнуващо ще се старая да пускам нова глава всеки ден , а вие коментираите☺😊❤