[Временно Спряна]Необикновена

Vll глава Трудното решение

След като прочегох и последният ред неволно изпуснах парчето хартия . Една самотна сълза се спусна по зачервените ми бузи . Чувствах се толкова самотна и изоставена . Истината която толкова много желаех да науча , сега я мразех ужасно . Целият ми живот бе една огромна ЛЪЖА . Родителите ми , тези които обичах повече от всичко не са ми никакви . Сега нямах никого . И единственото което исках и можех да направя бе да потърся биологичното си семейство. Тогава приятелката ми взе писмото което прочете след което последва една много дълга прегръдка.

- Неможе да повярваш на това нали. Та това е немислимо извадено от всякакъв контекст. Само защото някакво писмо ти споменава за най-вероятно някакво измислено извинение за изоставянето ти не значи , че е истина или пък , че изобщо трябва да се впускаш във нещо което няма край!!- заяви утвърдително тя ставаики от пейката.
- Трябва.!! Длъжна съм да опитам. Достатъчно ми е да знам, че истинските ми родители са някъде там ,и че мога да ги намера. Аз не те питам ще го направя!- възкликнах ядосано аз. Сякаш не говорех с ума, а със сърцето си.
- Неможе не е възможно да искаш това. Лу тук имаш семейство което много те обича и приятели които са готови на всичко за теб! Не изоставяй всичко и всички любими неща за теб.! Недей моля те!!- молеше ме настоятелно Никол. Но за мен тя беше егоист и единственото което я интересуваше беше мнението на другите. Всякаш усиновителите ми ме бяха питали дали искам да узная истината или пък истинските ми родители дали искам да ме оставят..НЕ.!! Винаги аз бях потърпевшата време беше да реша само какво ще правя и това беше сега.
- Аз не ви изоставям напротив аз ще се върна. Но трябва да ме разбереш така го чувствам просто им вярвам. Не мога да го обясня просто го знам. А и никой не те кара да идваш с мен, че да говориш все едно ти трябва да отидеш. Напротив нетрябва. И ако ми беше истински приятел щеше да ме разбереш.!!!- казах вече плачеик,и стискайки в ръката си писмата , обедена в решението си да замина се отдалечавах от нея.

Като се стъмнеше щях да тръгна, но преди това трябваше да направя нещо. Налагаше се да се извиня на Нейт за поведението си по- рано. След малко бях пред тях където го видях да седи на предните стъпала. Изглеждаше угрижен за нещо тогава седнах до него.

- Извинявай за по-рано днес. Не биваше да съдя без да знам не беше правилно да бягам.
- Не ..... Няма за какво . Ние трябваше да ти кажем по рано. Виж искам да знаеш, че аз не бих направил нищо, което може да те нарани, защото аз ....... Аз....... харесвам те и то много!!!!!- призна си той гледайки ме с неговите зеленикаво-кафеви очи ,които каточели блещукаха.
- И аз теб!!- измомотих си тихо под носа, но тои каточели ме чу. Спогледахме се и разстоянието между нас ставаше все по-малко и по-малко докато вече почита не остана такова. Осещах как прокарва пръстите си в косата ми и когато бяхме на път да се целунем аз извих главата си.- съжалявам немога. Това между нас е невъзможно.
- Но аз си мислех...- неуспя да довърши изречението си когато беше прекъснат от Никол.
- Лу съжелявам!!! Не се държах като истински приятел. Трябваше да се поставя на твое място. Ще ми простиш ли.- заяви извинително вече стигнала до мен , леко задъхана, явно бе тичала до тук.
- Виш аз не те задължавам нито да идваш с мен нито да ме прикриваш и ще тръгна дори и да не си съгласна.- казах вече отдалечавайки се от тях. Тогава нещо ме спря. Това беше Неит които се провикна.
- Не е нужно да си сама приятелите се подкрепят така, че ако ти тръгваш и ние идваме с теб.
- Не неможе. Няма начин.- отвърнах им категорично аз.
- Това небеше въпрос.- добави Никол идвайки към мен с Неит.

Имах ли избор. Каквото и да им кажех нямаше да има значение те си го бяха наумили, а и колкото и да бях ядосана на Никол не можех да и се сърдя дълго. Това беше началото на едно невероятно приключение ако мога така да го нарека, както и на едно уникално приятелство!

Така това беше седма глава. Надявам се, че ви е харесала харесала и ако е се надявам да гласувате защото то да е наистина много важно за мен. Искам и да се извиня за право песните грешки и недобре сформираните глави.
Тази глава написах с помоща на човек които винаги е до мен и ме укоражава, дава добри съвети в историята и ме подкрепя това е моят добро приятелка Gabbitoo_Styles