[Временно Спряна]Необикновена

V глава Причудливата книга

Това беше сестра ми която каза да слизам за закуска. Отне ми малко време да се осъзная. Бях решена да разбера какво беше всичко това, затова закусих набързо и излязох. Имах 40 минути преди училище, затова минах през библиотеката. Не можех да чакам и минута повече за да разбера какво е станало. Когато влязох вътре попитах библиотеката

- Извинете къде се намират книгите с приказни истории, легенди и митове.
- Третият ред отляво.- отговори тя с приветлива усмихвка.
- Благодаря.- отвърнах докато отивах натам.
Разгледах внимателно книгите там, но не намерих нищо. Тогава на най-горният рафт зърнах една дебела книга с кафеникава корица на която пишеше " Изчезналото царство ". Опитах се да я стигна, но беше много нависоко. Вместо това тя падна на земята до мен. Поредната и страна беше нарисувана с иероглифи и приказни мотиви, а на първата и страница изрисуван знак. Беше ми ацки познат. Тогава се сетих, че това е същият като на медальона ми. На втората беше нарисуван същият замък и място където се бях озовала аз тази сутрин. Нямаше нужда да гледам повече. Намерих каквото търся. Дадох да запишат книгата и я взех. Сега беше време за училище. Когато стигнах звънеца тъкмо би. Часът мина изненадващо бързо, а след това побързах за да стигна до шкафчето си, а там беше Катрин.

- Ето, че най-накрая дойде-дойде- каза надуто и самодоволно.
- Мен ли чакаше?- надявам се че долови сърказъма ми.
- Не! Просто наминавах реших да ти кажа да не се закачаш с мен защото не ме познаваш. Незнаеш коя е Катрин Уилямс.- заплаши ме докато се подсмихна самодоволно.
- За Неит ли става дума?
- Най-вече за него!
- Неможеш да ми казваш какво да правя!
- Аз! Аз ли? Какво е това?- каза поглеждайки към книгата която държах.
- Нищо. Не е твоя работа.
- О напротив.- заяви докато ми я дръпна от ръцете.
- Дай ми я! Моя е.
- Ха ха. Вижте всички Лорета чете приказки!
- Аз.... - неможех да кажа нищо повече.
- Така си и мислех. - добави тя
- Престани веднага!- провикна се бясна Никол идвайки насам заедно с Неиит
- Май неможеш да се справиш сама, затова викаш и приятелката си. - каза Катрин отегченио
- Не ти е направила. Остави я намира и и върни книгата да не се разправяш с мен! - защити ме отново тя
- Може този път да спечелите но това не е всичко. - промърмори докато си тръгваше с верния си ескорт от приятелки
- Много ти благодаря, но нямаше нужда и ти да си навличаш гневът и.
- Не се притесняваи за мен.
- Тя определено знае как да се справи.- каза Неит потупваики я по рамото

Незнаех дали да се притеснявам от това, но сега това не беше най-важното.

- Е казвай. Каква е тази странна книга.- каза шеговито тя
- А нищо усобено. Една вехтория.
- Мен ли се опитваш да излъжеш?! Оф добре остави когато искаш ще ми кажеш.

Нямаше какво друго да кажа освен да кимна одобрително.

- Хайде да влизаме в чаз.- включи се Неит

Часовете приключиха и аз се запътих към близкият парк където седнах на една от пеиките и извадих книгата. Този път йероглишите се бяха променили и беше написано " За теб скъпа Лу". Но откъде знаеше името ми и как така се промени? Отворих на първата страница. Знака си стоеше. Тогава внимателно свалих медальона от вратъ си и го сравних с рисунката. Пълно копие! Отвърнах на страницата след изображението на двореца, а за моя изненада тя беше празна, тя както и всяка друга след нея. Не можеше да бъде. Не беше възможно да няма нищо. Затворих книгата и я прибрах. Сложих си медальона и тръгнах. Знаех къде трябва да отида.