[Временно Спряна]Необикновена

||| глава Приятели

На следващия ден станах рано и се управих. Пропуснах закуската и бързо излязох. Не изгарях от желание да ходя на училище особено след инцидента вчера, но не можех да понеса още караници. Още с влизането си в училище всички ме зяпнаха.

- Вижте момчета бум бум момичето пристигна.
- Не мога да повярвам. Вижте как спокойно си върви.
- Внимавайте! Гледайте да не доближаване нищо взривоопасно до нея.
- Ей ей!! По-полека с обидите да не ви почна аз. Добре ли си? Не им обръщаи внимание. Те знаят само как да се заяждат. За мен си истински герой. Взриви лабораторията и не само, че пропуснахме половината часове вчера, но и няма да караме химия докато не я поправят.
- Благодаря, че ме защити. Радвам се, че мислиш така. Аз съм Лу.
- А аз Николет, а и нали приятелите са за това да се подкрепят.
- Значи вече сме приятелки.
- Разбира се!
Не мога да повярвам. Вече си имам първата приятелка.

След часовете решихме да се поразходим малко и да се опознаем. Тъкмо излизахме от училището когато чух някой да вика името ми. Когато се обърнах видях, че това е Неит.

- Изпусна си гривната. Ух много сте бързи едвам ви настигнах.
- Много благодаря. Дори и не бях забелязала, че липсва.
- Позволи ми да ти я сложа.
- Разбира се!- ааа направо невероятно . Не мога да повярвам. Толкова мило
- Готово. На къде сте се запътили?
- Ами мислехме да се разходим. Ти искаш ли да доидеш с нас?

Не мога да повярвам, че Никол ми отне възможността да го питам.

- Защо не.
- Здравей скъпи! Момичета много ми се допи смути. Неити ще ми вземеш ли?

Не е истина Катрин най-нахално се вмъкна в разговора ни.

- Ами аз всъщност...
- Оу благодаря. Много си мил.
- Ще се видим после. Чао.
- Чао.
- Тя май ревнува.
- Катрин ли? И от кого?
- От теб глупаче.
- От мен ли? А не. И защо пък да ревнува точно от мен? Много ли си личи, че го харесвам?
- Съвсем малко.
- Та той е прекрасен. Зеленокафевите му очи блестят като звезди, а когато се усмихне се разтапям.
- Според мен и тои те харесва.
- Не мисля на той е съвършен. Не би харесал момиче като мен. Виж ме само.
- Не говори така ти си страхотна. Всеки би те харесал. Е всеки освен Катрин. Тя не харесва никога още по-малко теб. Вижда те като заплаха.
- Аз като заплаха!  Не ставай смешна.
- Добре де както изглежда си голям инат. Няма нужда да споря с теб. Да вървим.
- Хайде.

ГТК (гледна точка на Катрин)

А !!! Не мога да повярвам, че Неит предпочита нея пред мен. Аз съм по-хубава от Лорета, по-умна, по-харизматична, а той пак предпочита нея. На всичко отгоре преди малко и подари гривна. Тя не може да се мери с мен и аз ще се постарая той да я намрази.

- Хей сладурче любимото ми смути е с банан и ябълка. Побързай!
- Ще трябва да почакаш малко има опашка.
- Чакане, чакане и пак чакане! Най-мразя да чакам. Момичета ще ви питам нещо, но трябва да сте абсолютно честни.
- Разбира се.
- Непременно.
- На скалата от 1 до 10 колко съм красива?
- 10 Разбира се що за въпрос.
- Това не ми е достатъчно. Трябва да съм 11 не по-добре десет хиляди. Нужно ми е да съм перфектна още повече в очите на Неит.
- Но как?
- Ще намеря начин. Винаги има начин. А сега моето ябълково бананово смути.
- Заповядай.
- Много ти благодаря. Мартина нали спомена , че трябва да разходиш кучето си.
- Всъщност аз нямам к......
- Да нали така ставало много ама много гневно ако не го направиш нали?!!
- А да да. Разбира се ще тръгвам.-отговори разтревожено.
- И аз идвам с теб Мим.
- Е явно останахме сами. Само аз и ти бебчо.
- Всъщност само ти Катрин. Поиска смути и аз ти го взех. Имам си и по-важна работа от това да се занимавам с теб.
- Но!
- Довиждане.
- Да доскоро! Оф да накрая пак останах сама.- той ще бъде мой само мой рано или късно