---One Life---

Не ме е страх от теб

Затича се към банята и за пореден път върна това,което е останало.След това Бела си легна и заспа веднага...
***
На сутринта Бела стана от леглото лениво.Оправи се и излезе за училище.Влезе в класната стая и седна на чина,но този път Дилън дори нея погледна.Бела се почувства ужасно,че наговори му това,но това беше за негово добро,за да го защити.Часовете минаваха бавно и дойде време за обяд.Бела се беше замислила за случката.Държеше таблата с обяда си към масата,докато не се бутна в някой без да иска.То беше.....Сара
-По дяволите!-Каза си на ум Бела
Обядът и се изсипа върху Сара
-А-аз Сара много съжалявам!

-Знаеш ли какво?Писна ми от теб!Малка тъпа,смотана,непохватна идиотка!Изчисти ми блузата иначе......
В този момент при Бела дойде прилив на сили

-Иначе какво?!?Омръзна ми от такива лигли като теб!Да се правят на важни,готини и популярни и да се обаждат за най-малкото нещо на баща си!Ти ли една малка лигла и вече не ме е страх от теб!Сега се разкарай!
Сара изръмжа и бясно си тръгна.След това всички ученици седящи на масите си се изправиха и започнаха да й ръкопляскат.Едно момиче дойде при нея
-Най-сетне някой да се изправи срещу нея!Благодарим ти Бела!-каза момичето

-Пак заповядайте!
Всички започнаха да викат името й
-БЕЛА,БЕЛА,БЕЛЯ,БЕЛА,БЕЛА!

Звънецът би и всички се разотидоха
Час по математика.....СКУКА!Но Дилън го нямаше
Дойде и следващото междучасие и Нина дойде при Бела и я хвана за китката
-Бяла ела бързо!Дилън.....той си е прерязал вените и те вика!Хайде идвай,

-КАКВО?