---One Life---

Сбогом минало,привет бъдеще

Гледна точка на Бела

След като влязох в тоалетните забих юмрука си в огромното огледало и то се счупи на хиляди парченца.Ръката ми започна да кърви,а аз се плъзнах по стената и седнах на земята.Исках да крещя,да чупя всичко по пътя си.Не няма да се предам толкова лесно.Не и днес.В тоалетниете влезе Мейси.

-Боже!Какво е станало?-Мейси дойде при мен и избърса сълзите ми,но те не спираха да се стичат по бузите ми-Мразя ги и него и онази празноглавка Сара-изхлипах и се облегнах се на рамото й

-Хайде ела да те измием и да се махаме преди някой да е видял,че си счупила огледалото-тя се изправи,подаде ръката си и ми помогна да се изправя.Взе тоалетна хартия и ми помогна да се измия.Тя беше приятел,на когото мога да разчитам.

Тъкмо тръгнахме по коридора,когато звънецът би.Коридорите се изпълваха с ученици,а от ъгъла се подадоха Сара,Дилън и малката им групичка.Всички се смееха,а те двамата се държаха за ръце.Този път не бях тъжна,а много ядосана.Исках да изтръгна пършивата коса от главата на Сара и да измета пода с нея.Стегнах юмрука си и бях готова да тръгна към тях,за да направя това което исках,но Мейси сложи ръка на рамото ми и ме изведе навън

-Мразя ги всички!Не мога да ги гледам!-сълзите ми вече се спускаха по бузите ми

-Хей!Недей да плачеш!Не си заслужава.Те губят,защото не могат да разберат колко си готина.Не си заслужава-продължавах да плача на рамото ми.Малкото грим,който беше останал сега попиваше по червения пуловер на Мейси

-Аз го обичах и може би все още го обичам.С какво съм го заслужила?!?Какво толкова направих,че да ми се случи това?!?Ето ги!А-аз иде ми да забърша пода с нея!-Хванах здраво пейката и имах чувството,че всеки момент ще се счупи.Станах и тръгнах с бърза походка към паркинга.Влязох в колата и забих главата си във волана.

След 5 минути потеглих от паркинга на училището и паркирах колата на алеята.Метнах чантата си на пода,съблякох се и влязох под душа.Плачех,а дори не знаех причината.Горещата вода ме успокояваше,но не достатъчно.Докато се осъзная водата вече беше станала студена.Попих мократа си коса с кърпа и после я увих около главата си.След това увих кърпа върху тялото си и излязох от банята.Седнах на леглото и бутнах без да искам чантата си.Тя падна и се разпиля по пода.Ядосано започнах да събирам падналите неща.Телефонът ми го нямаше.Погледнах под леглото и го намерих.Седеше точно до дневника ми.Изкарах ги и почистих прахта от дневника.Започнах да разлиствам страниците

-26.04.2014г. Здравей!Започнах да водя този дневник,защото нямам на кого да кажа как се чувтвам.Стоя в този дом за сираци вече месец.Чудя се какво ли им е на децата,които нямат късмет като моя.Не вярвах,че някой ще ме осинови.Утре ще отида в новия си дом.Никога няма да забравя как почти умрях.Нямам живи роднини.Майка ми и баща ми нямат братя и сестри,а техните родители са умрели преди години и ето ме тук стоя и прибирам дрехите си в големия ми жълт куфар.Нямам си никаква идея какво ще бъде там.

Така й не пожелах да се запозная с някой от там.Продължавах да разлиствам и да чета всяка страница.Стигнах до една страница,която беше леко рамазана на едно място.Помня кога беше.Зачетох се

--Здравей!Не съм писала в теб от доста време!Толкова много ми липсват,но трябва да съм силна.Влязох в приемно семейство.Новият ми баща се казва Ерик,а майка ми Мерис.Те ми дават толкова много обич,но все още не мога да свикна с тях.Започнах да наричам Мерис "мамо".Не искам да я наричам така,защото така ще забравя истинските ми родители,но тази обич...Обичам новото си семейство знаейки,че не са ми истински родители.Да не ставам толкова емоционална!Сара и Джеси отново ме коментират,но не обръщам внимание.Колкото до момчетата не си падам по никой!Не ме вълнуват!Никога няма да намеря момче,което да ме обича истински,да ме прави щастлива.Иска ми се,но няма шанс.С тези момчета в училище няма как да стане.Хората ме мислят за поредното скучно момиче,но това не е така.Иска ми се да имам нормален живот,с приятели.Е до скоро

Сълзите се стичаха по бузите ми.Само,ако тогава знаех какво ще стане.Толкова много неща съм писала в този дневник.Толкова страници са изписани за Дилън и за скапаната ни връзка.Как така не се усетих?!?Знаех си,че от това няма да излезе нищо.Дневникът беше почти изписан.Искам едно нещо-ново начало.

Първо правило-Не се доверявай на никого толкова лесно!

Ще се отърва от миналото и то още сега!Оправих се бързо и излязох от нас с мокра коса.Пуснах климатика,защото все пак си беше студено потеглих към някой празен паркинг.Слязох от колата влязох в едно малко магазинче.Купих малка бутилка алкохол и се върнахх на паркинга.Взех дневника си от задната седалка и го метнах на пода.Залях го с алкохола,запалих една клечка кибрит и я пуснах.Гледах как пламъците обгръщат дневника и изгарят страниците.

-Сбогом минало,привет бъдеще-казах аз и тръгнах от паркинга

Здравейте!Това е новата глава и се надявам да ви е харесала.:)Искам да прочета мнението ви и се извинявам,ако има грешки <3