---One Life---

Вървете по дяволите!

Събудих се от тъпата аларма на телефона ми.Имах страшно главоболие и едвам станахот леглото.Взех хапче за главоболие и почаках да подейства.Мислех какво да облека,докато лежах на леглото.След като станах отидох до банята и си взех един топъл душ.Погледнах се в огледалото и имах тъмни кръгове под очите.Отидох в стаята на майка ми и взех коректор за очи.До някъде успях да ги прикрия,но все пак още си личаха.Облякох си сива блуза с черни ленти,черен накъсан панталон и сиви кецове.Излязох от нас без да закусам,защото нямах особен апетит.Метнах чантата си на седалката до мен потеглих към училището.Паркирах и имах още време затова отидох в двора на училището и седнах на една пейка.Тъкмо да тръгна,когато видях нещо,което разбисърцето ми на хиляди парченца...

***

-Гледна точка на Мейси

По дяволите!Закъснявам за училище,а дори нямам какво да облека.Сложих дрехите от вчера,защото нямах избор.Трябваше да си взема дрехи от онази проклета къща.Не искам да ходя там,но нямам избор.Та дори и учебниците ми са там.Във всики положения щях да пропусна поне първия час.Слязох по стълбите и съобщих на Карън,така де майка ми,че излизам

-Тръгваш ли?-попита ме Итън като почеса тила си.Слънчевите лъчи,които влизаха през прозореца правеха русата му коса да изглежда като златна.Той беше облечен нормално-бяла глуза,сини джинси и черни маратонки.

-Да.Трябва да отида до онзи къща-при тези думи тялото ми настръхна

-Да те закарам?-попита той

-Не.Вече направи достатъчно за мен

-Сугурна ли си

-Дап-усмихнах се и посегнах към дръжката на вратата.

-Чакай.Довечера при нас ли ще останеш?

-Да,ако не е проблем.Но кажете и ще си тръгна

-Спокойно,просто питах

-Чао

Затворих вратата и си хванах едно такси.Казах на шофьора адреса и след като стигнахме до къщата го помолих да ме изчака.Толкова много лоши спомени ме връхлетяха,когато я погледнах.Качих се тихо по стълбите.Майкъл спеше на пода,а Грейс имаше лекции.Качих се до стаята си,изкарах два сака и започнах да пълня единия сак с колкото се може повече дрехи.В другия сложих няколко чифта обувки и всичките си учебници и тетрадки.Сложих си несесерчето с тоалетни принадлежности.За мой късмет къщата ни не беше никак висока затова реших да хвърля саковете през прозореца.Чух скърцане от стълбите.Това значеше,че Майкъл се качва по стълбите.Бързо сложих един стол под дръжката на вратата и започнах да хвърлям саковете през прозореца.Аз вече се паникьосах,защото дръжката започваше да се завърта.Успокоих се,защото имаше стол,но побързах да метна и другия сак.Той започваше да бута вратата.

***

-Гледна точка на Бела

Това нещо разби сърцето ми на хиляди парченца.Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.Гледах как Дилън целува Сара.Сега пъзелът започваше да се подрежда.Чувството,че той ме лъже,странното му поведение,приказките на онова момиче Стейси.Всичко.Сълзите продължаваха да се стичат и аз се затичах към тоалетните.Гримът,които си бях сложила започваше да се разтича.Напълних шепите си с вода и започнах да изтривам всичките този грим.Продължавах да плача.Не можех да спра.Звънецът вече би.Някак си успях да спра сълзите си.Очите ми бяха подпухнали и изкарах черни слънчеви очила от чантата си.Ще си платят рано или късно,но сега ще се държа все едно нищо не се е случило.Влязох в час и седнах на мястото си до Дилън.Учителят започна да разказва урока си,но не обръщах особено внимание.Мислех,мислех за всичко,което се случи,но мислите ми бяха прекъсти.

-Хей какво ти има?-попита ме той и ми се усмихна.Леле как исках да забия юмрука си в мутрата му

-Къде изчезна снощи?-попитах го-Дори не си вдигна телефона

-Съжалявам.Беше нещо спешно и веднага трябваше да си тръгна.Не ти звъннах,защото ми падна батерията на телефона-продължаваше със своите долнопрабни лъжи

-Ти за тъпа ли ме мислиш?-казах му по-високо

-Какво?

-Каквото чу-вече бях сугурна,че ме лъже

-Не те разбирам

-Ти случайно да си бавно развиващ?!?-станах от стола си-Ти и тъпото ти гадже,което седи на онзи чин вървете по дяволите!

-Бела седнете на мястото си и не прекъсвайте урока за Томас Джеферсън!

-Нека и той да върви по дяволите!-станах от стола си и затръшнах вратата на кабинета.

Тръгнах по коридора.Влязох в тоалетната и забих юмрука си в огледалото.То се разби на парченца,а аз не спирах да плача,докато

***

-Гледна точка на Мейси

Той започваше да бута вратата.Аз се паникьосах и без да мисля как ще се приземя скочих през прозореца.Паднах на колене,но изправяйки се почувствах остра болка в глезена.Бях протрила дънките си те се бяха накъсали.Игнорирах болката до колкото мога взех саковете и накуцвайки се качих в таксито.Когато се качих го видях да гледа стаята ми.Таксито потегли и след 5 минути бях пред училище.Натъпках саковете в шкавчето си взех нови дрехи.Щях да се преоблека в някоя кабинка на тоалетните.Засмях се при тези мисли незнайно защо.Влязох в тоалетните и видях Бела да седи на пода плачейки.Огледалото беше изпочупено,ръката и беше в кръв,а тя не спираше да плаче.Беше се случило нещо и щях да разбера какво на всяка цена!

Е какво мислите за новата глава?Надявам се да ви е харесала!<3