Този ден бе най-удивителния в живота ми,но въпреки това не ми допадна особено.Да вярно е беше много сладко и мило и какво ли още не,но не си падам особено по тези неща.С розите и песента и още рози.....Както и да е....е писах в дневника си и заспах........
*неутрална точка*
***
Казах ти,че ще се върже!Фасулска работа!Глупачка!Толкова е наивна!Малко рози,песничка и ръкопляскане й размекна сърцето.ПФ.Само се придържай към плана!Да не би са се "Влюбиш" в нея,защото ще съм толкова съкрушена и няма да го понеса!Нали,мило?-каза момичето на.............................................................Дилън
-Спокойно миличка!Само теб обичам на този свят!Никоя друга!Ще си отмъстим и ще заминем далеч!Но само да те питам...Защо заради един разпилян обяд и това,че е единствената,която не говори с никой трябва да й вгорчваме живота?Имам предвид нямам нищо против с това,но защо?-Попита Дилън
-О,скъпи мой Дилън!-каза момичето като стана от мекия стол,където бе седнала.-Преди години в 5 клас тя дойде в моето училище...в моя клас.Тогава аз и едно момиче на име Ашли бяхме най-добри приятелки.След като тя дойде в моя клас Ашли я приветства като добре дошла и двете много се сближиха минаха 2 години и където и да отида с Ашли тя само викаше Бела.Започвах да губя приятелката си и то само заради нея.Винаги с Аш се карахме,докато накрая не станахме врагове,а Бела стана най-добра приятелка с нея.Вече бяхме в гимназията и всичко се промени.Ашли замина в друг град....Преди две години Бела загуби родителите си и я осиновиха.Аз все още я мразех,а тя вече не говореше с никой и до ден днешен аз още си отмъщавам,защото Аш беше най-добрата ми приятелка,а тя ми я отне!
-А-аз не знам какво да кажа освен,че...
Дилън беше прекъснат от момичето (сигурно може да се досетите коя е)Устните им се докоснаха,а Дилън й отвърна.Продължаваха с тази страстна целувка.Накрая Дилън я взе на ръце без да спира целувката и я постави на леглото като легна върху нея.Неусетно са заспали.
09:27
Слънчевата светлина проникваше в стаята,а Дилън разтърка очи.Взе телефона си и погледна часа
-Сара ставай ставай!09:30 е закъсняваме!-извика Дилън
-Ох!По дяволите бързо само да си среша косата!Имам късмет,че живея на няколко минути от училище!
Влязоха в училище и вратата на стаята им бе затворена.Това значеше,че господин Майкъслън е вече в стаята,а той си беше ,много строг!Наказваше тежко тези,коитто закъсняват.Отвориха леко вратата,а тя изскърца.След като влязоха господина ги погледна с унищожителния си поглед
- Защо закъсняхте?-потита той
-А-ами аз живея на другия край на града и колата на татко се развали и трябваше да хвана автобуса,които закъсня много съжалявам!
-Да и аз живея далеч и имаше голям трафик и затова закъснях съжалявам!
-Но това не е мой проблем,а Госпожице Сара Вие живеете на 5 минути от тук!Много ми е интересно за какъв трафик говорите!А за Вас Господин Дилън знам,че живеете далеч,но това не мой проблем.За това,че ме излъгахте,Сара ще ви завведа до директора след часа да му разкажете плюс да отговорите на въпросите от първите 7 урока това прави 42 задачи,а голкото до теб Дилън искам да отговориш на въпросите на днешния и последните 4 урока.Сега си сядайте по местата!
-Да господине
***
Нека ви разкажа за Сара.Тя не е лошо момче просто е наранена от постъпката на Ашли и има нужда да си излее целия този гняв на някой-в случая Бела
****************************************************************
Надявам се да ви е харесала главата и много съжалявам,че не съ качвала от доста време главата е с 519 думи дано да ви е достатъчно,ако не ще кача ое една вечерта :)
STAI LEGGENDO
---One Life---
Teen FictionАз съм Бела на 16,с червена коса,не много висока и осиновена.Родителите ми починаха преди 2 години.Той се появи,изкара ме от черупката,но ме прецака.Добрата страна е ,че повече никога няма да севърна предишния си живот.Дали това е за добро?