---One Life---

Глава 3

След като Бела стана от леглото се оправи и седна на закуска
-Добро утро мамо!-каза тя
-Добро утро!-отговори Мерис
-Кога ще се връща татко от кораба?-попита Бела
-След 2-3 седмици!
-Добре чао
-Чао скъпа

След като седна на чина и изкара учебниците си другите вече влизаха в стаята.Звънецът би и класната по български влезе с някакво момче
-Ученици това е Дилън.Надявам се да се сприятелите с него!Дилън ти седни приииии...хм да видим...при Бела.Сега отворете учебниците си на страница 47 и да започваме урока!

Сърцето на Бела заби силно,никога не се беше чувствала така.Коремът й се разбунтува,когато Дилън седна до нея
-Здравей Бела!Хубаво име!-каза Дилън
Бела само се усмихна без да отговори.Откъсна парче от тетрадката си и му написа нещо.За първи път контактуваше с някой.На листчето пишеше:
Здравей Дилън!И на мен ми харесва твоето име,но не трябва да говориш с мен.Срамежлива съм и всички от този клас ме мислят за потайната и загубената.Нямам приятели и не смятам да имам понеже всички ме мислят както ти казах за загубената и ти скоро ще сме смяташ за такава въпреки,че си нов.
Тя му подаде листчето и до края на часовете не говореше с него.След това си взе нещата от шкавчето и се прибра.Вечеря и се качи в стаята си.След това изкара дневника си и започна да пише
-Здравей!Днес стана нещо необичайно за мен!За първи път се чувствам така!Сърцето ми биеше силно,коремът ми се бунтуваше и не знам какво е това!Името му е Дилън!По-висок от мен,с тъмна коса,сини очи и колкото мен.Видях го да си говори със злобарките и сигурно са му наговорили хиляди лоши неща за мен.Да вярно е,че си казахме някоя приказка,но и думичка не му казах повече!Е чао

След Това отвори компютъра си,гледаше нещо в интернет и после го затвори.Взе китарата си и започна
-Момче тъмнокос и доста висок,
  намеси се бързо в моя живот,
  със сини очи....Ох какви ли ги приказвам!Остави китарата си и после си легна