---One Life---

Скъпа Мейси

Отворих писмото и се зачетох

Скъпа Мейси знам,че щом четеш това значи съм си отишла от този свят и не мога да ти го кажа лично,но от истината не се бяга.Най-вероятно Майкъл се е изпуснал без да иска и сега си ядосана и разтроена,но съжалявам,че трябваше да научиш истината по този начин и тя е,че ти си осиновена.Сигурно си бясна,иска ти се да крещиш и да плачеш,но съжалявам,че разбра по този начин.Исках да ти кажа,когато станеш на 18.И така нека да преминем към истината и тя е ,че ти си осиновена.Преди почти 18 години се почука на вратата ни.Когато я отворихме чухме бебешки плач в градината ни.След като отидохмеда проверим какво става ти лежеше в тревата и до теб стоеше снимка на теб с истинската ти майка,но на снимката се виждаше само русата й коса.Освен снимка имаше и писмо към нея в което казва,че се казваш Мейси и въпреки това,че е била на 23 не е можела да поеме отговорността да бъде майка,защото не е имала възможността да ти даде всичко от което се наждаеш.Беше написала,че смного съжалява,че те е изоставила и те моли да й простиш и някой ден иска да те види.Търсехме информация за биологичната ти майка,но нищо не откривахме и накрая я видях.Стоеше на ъгъла на една къща и те наблюдаваше как скачаше на въже в квартала,но тя забеляза,че я гледам и веднага избяга.След време тя дойде отново при теб и се запознахте,но ти беше на четири и най-вероятно не си спомняш нищо.Срещнахме се и тя ми разказа,че е нямала възможност да те отгледа.Разбрах името й-Карън.Никога не я видях,но имам връзки и разбрах неща за нея.Сега тя има син и живее добре,защото е успяла да завърши образованието си и да си намери добра работа.Моля те не ми се сърди,че не ти казах,но с страхувах да не ме намразиш.Обичам те!Намерът,адреса й,писмото от онази нощни снимката й с теб са в плика.

Сълзите се стичаха по лицето ми.Взех снимката в ръка,пъхнах я под възглавницата ми и заспах

***

Събудих се и станах от леглото.Исках да се погледна в огледалото,но то беше пръснато на хиляди парченценца.Въпреки това намерих едно по-голямо парче и се огледах.Очите ми бяха подути.Все още ми се плачеше,но исках да намеря истинската си майка затова взех телефона си и набрах номера.След малко някой вдигна.Чу се женски глас,но не знаех дали е тя.

-Ало?-каза жената,Гласът и беше мек,подобен на моя.-Ехо има ли някой?

Усетих соления вкус на сълзите си и бързо затворих телефона.Пусът ми беше толкова силен.Имах чувството,че сърцето ми ще се пръсне.Няма да ходя на училище.Искам да намеря майка си.Така нареченият ми "баща" се беше проснал на дивана като пън затова побързах да закусам и отново се качих в стаята си. да се оправя.Взех снимката,писмото и адреса.Качих се на едно такси и казах адреса,на който отивам.Бях точно пред вратата на къщата.Беше красива.Боядисана в синьо,не много голяма,с малка веранда,на която да седнеш да почиваш през топлите летни дни и малка градинка.Имаше номер "409".Бях пред вратата на двора и огромна буца беше заседнала в гърлото ми.Едва сдържах сълзите си.Почуках на вратата и.......

Здравейте приятели!Дано тази глава да ви е харесала.Знам,че е кратна,но ще кача още една утре.Лека вечер:)