---One Life---

Междудругото аз съм Бела

-Да господине-каза Дилън и седна до Бела.Прошепна тихичко "здравей" и й се усмихна.Постави раницата си на пода,изкара тетрадка и химикал и се настани удобно (до колкото можеше да се каже)на дървения стол.Косата му стърчеше във всички посоки,а ризата му бе закопчана не както трябва.

-Хей какво е станало и защо си в този вид?-попита шепнешком Бела

-Успах се и нямах време да се оправя-даде лъжлив отговор Дилън като се опита да среше косата си с ръка.Това не беше нито лъжа,нито истина.Нещо по средата.Бе премълчал,че спа у Сара.Целуна я по челото и отвори тетрадката си

Бела имаше странно усещане,че той я лъже.Тя познаваше,когато някой лъже и никага не бърка.Разпознаваше го по тона на гласа,по това как я гледа и още куп неща,но винаги си има първи път да сбъркаш.Момичето изтри тези мисли от главата си и се вслуша в господина,а през това време Сара само гледаше Дилън и в момента,в който Бела погледнеше към нея тя или извърташе поглед или я гледаше злобно.

Часът свърши,а Бела отиде до шкафчето да си прибере учебниците и да си вземе екипа за физическо.Въведе кода 7943 и след като шкафчето се отвори повечето неща от него се изсипаха върху нея.За щастие тя успя да хване повечето,но също и паднаха доста неща.Прие го от добрата страна-Рано или късно трябваше да го подредя-каза си тя и започна да нарежда тетрадките на първия рафт,а учебниците на втория.Колкодо до листите изпадали на земята побърза да нареди всичко и да вземе нещата от пода,но тях ги нямаше.Бела се обърна и леко се стресна.Едно момиче на възраст колкото нея вече бе събрало нещата й и чакаше да и ги подаде.Носеше панталон и риза на сини и лилави квадрати.Имаше дълга руса коса,която бе отрязана на черта,което едва се забелязваше,защото бе леко накъдрена.Очите й бяха сиви,а миглите дълги.Не носеше грим,което на Бела й харесваше,защото смяташе,че хората са по-красиви без грим.

-Благодаря.Задължена съм ти-Каза Бела като взе нещата,които бе събрало момичето от пода и започна да ги прибира.-Междудругото аз съм Бела-каза тя като подаде ръката си

-Аз съм Мейси,нова съм и не си ми задължена-каза тя като стисна ръката на Бела-Можеш ли да ми кажеш къде се намира шкафче 47 и стая 23?

-Да,разбира се!За стаята ти си с мен,а за шкафчето продължи напред и завий в дясно,ако искаш може да ме изчакаш,аз почти приключих,а после ще отида до съблекалните да си сложа екипа по физическо.Надявам се и ти да си носиш,а ако нямаш мога да ти дам резервния ми

-Добре ще те изчакам и би било страхотно,ако ми дадеш,защото не си нося екип-каза тя.По гласа й си звучеше,че е леко нервна,но сигурно е,защото е нова

-Готова съм!Хайде да вървим!-каза й Бела като затръшна вратата на шкафчето си.Тя все повече започваше да опознава новото момиче и си личеше,че двете ще станат приятелки.Имаха толкова общи неща.

След физическото всички бяха вир вода и се отправяха към съблекалните да си вземат един освежаващ душ.След като си взе душ тя уви хавлията около тялото си.Навсякъде имаше пара,а огледалата се бяха запотили и както винаги Бела винаги рисуваше нещо по тях.Този път тя нарисува най-обикновена усмивка.Отвори шкафчето в съблекалните и се преоблече бързо.

Часовете свършиха и Бела се чувстваше толкова изморена,но имаше още работа у дома.Не беше много,но трябваше да си подреди малко стаята.След като се прибра вкъщи тя вечеря и се качи в стаята си.Разтърка косата си.Влезе в банята,запуши каналчето на ваната и пусна топлата вода да тече,сложи соли за вана и си сложи нещо за пиене.Обичаше да прави така,когато е във ваната.Съблече се и влезе във ваната.След около час и нещо излезе и започна да сресва косата си.Не обичаше да използва сешоар,а и беше едва 20:19.Можеше да изсъхне докато заспи.Сложи си пижамата и приседна на леглото с компютър върху краката й и започна да проверява социалните си мрежи.В туитър имаше съобщение от някой.Беше от ........

Хей!Тази глава е с 700 думи и е най-дългата до сега.Ще качвам и по-дълги,а тази се надявам да ви хареса въпреки,че е леко скучна и такам...Лека вечер