Свързани...

3 глава

Излязохме от имението и се запътихме към гората. Джейк ме изгледа изпод вежди. През всичкото време не се беше променил изобщо същите медено кафяви очи .хубаво тяло ,приветлива усмивка и все още беше с тъмно кафявата коса ,която според мен беше твърде дълга. Той продължаваше да ме гледа . Може би очакваше да се страхувам след това ,което видях ,но не каза нищо.
Преди гората наистина би ми се сторила зловеща ,но напоследък прекарвах толкова време там ,че ми се стори съвсем обикновена . Беше красива. Но ако някой ни нападнеше щях да защитя Джейк дори да се наложи да разбере каква съм. Трябваше да взема мерки за тази параноя.
Вървяхме около километър в пълна тишина.
-Ще ми кажеш ли какво се случи наистина?-Джейк наруши мълчанието.
Очите ми се насълзиха . Не само заради видяното или загубата на приятел ,но и за целия живот който изгубих онази вечер. Разказах му всичко без частта за зеленоокия вълк и превръщането ми. Говорихме,прегръщахме се. Всички сълзи ,думи и мъка, които събирах в себе вече година ,се изляха като порой от мен . Чувствах се сякаш от раменете ми пада огромна тежест. Отново чувствах Джейк близък дори повече от преди. Стояхме на един дънер ,когато телефона ми звънна. Беше Лили.
-Ало?-казах.
-Къде по дяволите сте?-развика се в слушалката.
-А вие ?-започнах да се смея.
-Ох ,голяма си перверзница-изречение думите привидно ядно но усещах усмивката в гласа и.
-Аз ли? Нищо не съм казала ! Май ти си тази с мръсното подсъзнание-отново се засмях.
Лили изпуфтя.
-Както и да е! Имате 10 минути да си докарате задниците тук! -пое си дъх-охраната ще проверява след 20 минути и ако не сме там ,ще викне Франческа и повече няма да излезем извън лагера.
-Успокой се ,Лили. Ще сме там до пет минути.
-Добре . Побързайте- затвори.
-Джейк трябва да потичаме-усмихнах се.
-Ще издържиш ли до там -пита изненадан.
А ти?-вдигнах вежди.
Той се усмихна заговорнически.
-Ще ми дишаш прахта-каза и се затича.
- Нечестно копеле -извиках и тръгнах след него.
Бързо го задминах естествено. В далечината видяхме джипа ,до който беше Лили ,но Скот не се виждаше никъде. После видях и тях. Момчетата ,които Джейк гледаше на кръв,държаха някакво момче от групата си.Скот стоеше на няколко крачки от тях . Той се хвърли върху момчето и започна да го млати. Тогава момчето побесня,блъсна Скот от себе си и се качи върху него. Приятелите му го издърпаха ,но не и преди да удспее да забие юмрука си в лицето на Скот.
Джейк се изстреля напред като подплашено животно и спря при Скот. Свали си тениската и се наведе до него. Май само аз не разбирах какво става. Онова момче само го удари,Джейк се държеше все едно го е пратил в болница.Подуших кръв. Затичах се бързо към тях.Лили беше там и държеше ръце пред устата си.
Стигнах до тях и видях как от лявата страна на лицето на Скот се стича река от кръв . Пепеляворусата му коса беше изцапана с кръв а едното от сините му очи се беше подуло невъобразимо . Джейк почистваше неспиращата кръв от лицето му ,докато си мърмореше нещо ,а Лили гледаше безмълвно приятеля си с широко отворени очи.
Онова момче ,което го удари,побягна към гората заедно с двама от приятелите си .Друго от момчетата взе от джипа им един сак и тръгна след тях . Част от мен знаеше какво правят .
-По-добре да го вдигнем-предложи синът на господин Харисън.
Джейк не отговори. Беше се прегърбил над зашеметения Скот. Изведнъж скочи на крака и заби юмрука си в челюстта на чернокосото момче. То само го погледна и отстъпи назад.
- Не аз бях виновен -каза остро натъртвайки на всяка дума. Вече гледаше към мен. Гласът му беше плътен ,самоуверен и секси,но и някак приятен. Излъчваше някакво съвършенство ,което така ме дразнеше ,че ами просто ме дразнеше.
-Не искам да се доближавате до мен или приятелите ми отново-извика Джейк с такава омраза в гласа си че не можех да го позная.-Ясно ли ти е ,Деймън?
Аха, плейбойчето си имаше име.Деймън се усмихна ,но не с истинската си усмивка ,а с такава сякаш казваше "Хайде пробвай ме"
Продължих да ги зяпам как се гледат готови за бой ,когато ми дойде идея как да избегна това.
Закрачих към Скот и се обърнах към Джейк.
-Трябва да го заведем на лекар -той беше толкова забил в плейбойчето ,че дори не ме чу -ДЖЕЙК!!
-Да .Добре.

✨✨✨✨

Бяхме при сестрата ,която превъзваше Скот ,когато чухме викове от коридора . Мъжки гласове. Изглежда се караха. Спорът приключи и господин Харисън влезе в стаята с бърза походка и изражение на сериен убиец. Гарваново черната му коса ,стройното тяло и стъклено сините му очи го правеха да изглежда много студен . Виждах приликата между него и сина му. Но Деймън излъчваше друга енергия. Чувствах го някак различно.
-Как си Скот?-попита господина с такъв обвинителен тон сякаш той беше виновен че онова момче го удари.
-Фантастично-отвърна саркастично Скот.
-Бихте ли ми обяснили защо се стигна до бой?
-Ами..Той..така де-започна да пелтечи Скот , като се изчерви-Той опипа приятелката ми . Нататък се досещате предполагам.
Франческа Клеър влезе в стаята ,а погледа на господин Харисън се разтопи по нея. Така се гледаха ,че се чувствах като в онези филми където момичето му се хвърля на врата и се изчукват на масата .Не стана така разбира се...и слаава богу за което.
Франческа изведнъж погледна към мен доста стреснато. Но не гледаше мен , а торбата с мускули зад мен която всеки момент щеше да запраска обожателя и. Джейк ускори крачка към Макс Харисън . Всички в стаята затаиха дъх в очакване на скандалоно избухване. Но такова не последва . Джейк само го подмина и излезе от стаята ,но въпреки това още чувствах гнева му.
- Е това мина добре-каза видимо разстроена Франческа.- Как си Скот ? По добре ли си? О, момичета можете да се прибирате по стаите.
-Тръгваме -каза Лили и ме задърпа навън.
Отидохме в стаята изкъпахме се и си легнахме . Не можех да спя. Превърнах случката отново и отново . Единственото обяснение ,което успях да измисля беше ,че момчето ударило Скот беше върколак и може би приятелите му също. Но дори и така да беше пак оставаха много неизвестни. Джейк знаеше какво ще се случи с лицето на Скот след удара и не се учуди
,когато онова момче побягна към гората . Следователно може би знаеше какъв е той. Деймън беше приятел на момчето и може би беше като него . Дали затова ги мразеше Джейк? Защото бяха вълци. Мозъкът ми щеше да експлодира от мислене ,въпроси и никакви отговори . Затова просто се насилих да заспя .

Ще се радвам на мнение ,критика и съвети в коментарите😊😊