Свързани...

8 глава

Следващите два дни преминаха в планински походи. Отношенията ми с Джейк бяха още по обтегнати и почти не разговаряхме.Бях толкова погълната в мисли какво крие баща ми и как да го накарам да ми каже ,че даже не забелязах ,че през изминалите дни не видях Деймън нито веднъж,докато на вратата не се почука. Станах все още несресана и с неизмити зъби и отидох до вратата. Пред мен изникна Стивън и отначало се притесних че ме вижда така ,но вида му беше далеч по -зле от моя. Лешниковите му очи изглеждаха уморени ,торбичките под очите му издаваха безсъние,кафеникаворусата му коса беше мръсна ,гол до кръста како винаги,погледа му беше разтревожен.
-Здрасти Мая. Съжалявам ако те събуждам .
-Няма нищо. Защо изглеждаш като бежанец крил се месеци в гора.
-За това искам да говорим .
Повдигнах вежди.
-Е, не за това точно .Става дума за Деймън. Последно говори с теб и изчезна в гората .Отначало мислехме че е на разходка ,но не е се връщал .Открихме следи от борба на вътре в гората и знаем че е от него.
Информацията направо ме удари .
-От къде сте сигурни ,че е от него.
-Сигурни сме. Искам да те питам за какво говорихте преди да изчезне.
-Ами общи приказки. Мога ли да помогна в издирването така да се каже.
Учуди ме собствената ми загриженост.
-Ами просто ми кажи, ако се свърже с теб или подозираш къде може да е.
-Добре .И ти кажи ако има нещо.
-Много си загрижена.
-Не искам станалото с Катя да се повтори.
Той сякаш застина и ме гледаше втренчено . Осъзна се и се сбогува .
Може би още повече го притесних с предположението какво може да се случи на приятеля му ,но това нямаше логика . Деймън можеше да се защитава ,а Стив беше като него. Или така предполагам. Не бях питала Деймън кои са в глутницата му.

✨✨✨✨✨✨

Бях с Лили и компанията . Те очевидно забелязаха ,че съм доста мълчалива.
-Какво те мъчи?- попита Скот.
-Нищо.
-Тези на някой друг ги разправяй.-намеси се Джейк.
-Хубаво. Става дума за Деймън .Мислят ,че е изчезнал . Няма го от два дни . Сега го търсят и си мислех дали мога да им помогна. Какво ще кажете?-реших да им кажа защото исках да го потърся ,а те можеха да помогнат.
-Защо мислиш че ти можеш да им помогнеш ?-заяде се веднага Джейк.
- Ужас. Мая е права можем да помогнем .-знаех , че Лили ще е навитак.
Усмихнах се победоносно. Ако Лили се навиеше и Скот щеше да го направи ,а Джейк нямаше да ни остави сами.Точка за мен.
-Хубаво-сърдито отговори той -но дано знаете че едва ли ще намерим нещо.
-Може да е навсякъде . Колкото сме повече толкова по -голям шанс имаме. Пък и съм късметлийка в откриването на неща. Но не казвайте на никой.-предупредих ги.
-Кога тръгваме?-обади се и Скот.
-След час тук.

✨✨✨✨✨✨

Вървях към мястото на срещата и си мислех как ще стане търсенето.
Естествено щях да използвам вълчето си обоняние . Можех да отида и сама ,но наскоро имаше ловци ,а докато съм с хора няма да се издадат. Не бях обнадеждена че ще го намерим ,защото предполагах ,че ловците са го пипнали. Все пак видяха лицето му онзи ден. За радост не и моето.
-Мая какво точно ще търсим? -пита Лили.
Добър въпрос . Не знаех отговора . Все пак нямаше да намерим Деймън спящ като ембрион в горската трева.
-Ами нещо негово.
-От къде бихме знаели кое е негово?-обади се присмехулно Джейк. Ако му издера лицето дали ще се сърди?👾😏
-Помня как беше облечен.-
-Мая, това е като търсене на игла в копа сено.
-И все пак е по -добре от нищо, Джейк.
- Успокойте топката бе хора-намеси се Лили -Да тръгваме.

Вървяхме  3 часа и решихме да се приберем . Пръснахме се по стаите . Лили беше мн уморена и заспа след броени минути. Лежах на твърдото легло и си мислех за Деймън . Той беше груб и нахален ,но също така забавен и ми е спасявал задника. Колкото и да ми дразнеше на моменти не исках да му се случи нищо лошо. А и ми беше нещо като съюзник в смисъл такъв ,че можех да му кажа неща ,които на никой друг не можех . Може би ми беше нещо като приятел. Изпитвах чувство че трябва да го защитя . Странно е да. Той не ми е глутница ,но все пак колкото и да не си признава виждам доброта в него . Почукване на вратата ме изкара от мислите ми.
- Хей -беше Стив.
-Хей ,намерихте ли нещо?
-Не . За друго дойдох . Какво правихте в гората днес с приятелите ти?
-Търсихме го.
- Може да е опасно Мая. Не те съветвам да го правиш отново . Ние ще се погрижим да го намерим ,а с приятелите ти само ни пречите.
- И как ви пречим по точно- за какъв се мисли.
Вече се изнервих . Аз се опитвам да помогна на приятеля им както мога а той изтърсва че им пречим.
-Ще съм по спокоен ако не се замесвате в това.
-Майната ти-треснах врата пред лицето му . Бях бясна . Аз им помагах или поне се опитвах. Както се мислех какъв идиот е Стивън започна да ми се замайва . Стаята се размазваше а от очите ,носа ,устата и ушите ми започна да блика кръв . Последното което помня преди да припадна бе разтревоженното лице на Лили.