Свързани...

2 глава

Автобусът пристигна на спирката и изпитах желание да побягна.
-Хей,Мая радвам се да те видя -извика Лили -Хайде,да се качваме.
-Илияна и Зед ще идват ли ?-попитах ,докато се качвахме.
-Не ,но Скот ще дойде-отговори тя- те не са го преживели още .Мислят ,че връщането там би било прекалено болезнено.
- Ти какво мислиш-може би не трябваше да я разпитвам така.
- Ами мисля ,че ще хубаво да се съберем и да почетем паметта и като големи хора -исмихна с най-ехидната усмивка ,на която бе способна ,и започна да увива тъмно русата си коса нервно ,но в лешниковите и очи се четеше тъга.
- да би било хубаво-толкова се бяхме отдалечили една от друга ,че не намирах обща тема . Досега😏
-Какво става между теб и Скот?
-Какво?Нищо !Кой ти каза ,че става нещо?-блещи се ,а пулса и скочи до небето.
-Никой не ми е казал.Видях ви в библиотеката-изкикотих се .Боже ,наистина се изкикотих . Беше толкова нормално. Това пътуване започваше да ми харесва.
- Ами ,нали знаеш ? Не искаме да се разчува -каза изчервявайки се-но той е невероятен-спря да говори и се загледа в мен известно време-Мая много се радвам че дойде. Липсваше ми . Липсваше на всички нас.
-О хора и вие ми липсвахте ,но имах нужда да се съвзема от всичко станало - и да не ви изям ,но това си го запазих за себе си .
-О, разбирам те -каза тя --ей, Джейк!
-Мая ,ти си тук-в медено-кафявите му очи виждах топлина .
-Нима се съмняваше . Съжалявам ,че се отделих така от вас ,хора.-отвърнах надявайки се ,че не ме мразят.
-О ,я си спести речите . Важното е ,че си тук -усмихна ми се Джейк
-Ооо,Мая! Значи реши да се покажеш или си извънземно приличащо на Мая -изтърси с усмивка току що дошлият Скот .
-Може би съм-засмях се. Те си бяха същите. Единствената промяна бях аз.
- Тръгваме ! Сложете си колани, деца -извика Франческа Клеър.

✨✨✨✨✨

Зад дърветата най-накрая се откри сградата ,в която щяхме да бъдем . Цялата простройка представляваше голяма столова ,а на втория етаж бяха стаите. Пред сграда беше спрян автобусът на децата от Джорджия. Всяка година бяхме с тях.
-Нищо не се е променило-отбеляза очевидното Скот.
-Извънземно нашествие ли очакваше?-пошегува се Лили.
-Дано да не споменават Катя -Джейк гледаше със странна ярост в очите си .
-Ей,задници, дойдох да се забавлявам ,а не да ви слушам как хленчите -скараха им се ,но с полуусмивка- Да видя усмивки!
Всички се усмихнаха и аз след тях така се ухилих,че приличах на психопат.
- Деца,слезте внимателно и не си вземайте багажа . Първо ще разпределим стаите-нареждаше Франческа.

✨✨✨✨

С Лили бяхме в една стая.Бях нервна.тази параноя отново ме обземаше. Докато си оправя багажа,Лили много успешно ме откъсна от тези мисли . Разказваше ми колко е невероятен Скот и колко е щастлива с него. За един час успяхме да се сближим както преди. Бях много щастлива ,но нали съм пълен идиот се впуснах в мисли как никога няма да мога да имам нормален приятел.Не и без да се притеснявам ,че очите ми ще засвяткат ,докато се натискаме. Усмивката ,която Лили върна след една година скръб ,изчезна отново.
- Ей ,къде се отнесе-попита ме тя.
--О,извинявай. Замислих се -бързо се оправдах.
Лили се загледа през прозореца и започна да се подхилка.
-Какво ?-попитах объркано.
-Виж как Франческа флиртува с отговорника на другия лагер.Много са сладки, но Джейк ще откачи ако ги види.
-Не мисля. Майка му има право да бъде щастлива и той го знае . Мисля , че би зарадвал дори.
-При други обстоятелства може би ,но той мрази господин Харисън .Не знам защо.
Подхванахме друга тема и прекарахме остатъка от деня ,като се приготвяхме за пяна партито довечера. Смях се много. Не можех да повярвам колко съм имала нужда от това . Една нормална вечер.
-Олеле -възкликна Джейк ,когато видя роклите ни -очевидно тази нощ ще сме  охрана ,че с тези рокли..
-Млъквай-скастри го Лили.
Засмяхме се .
Тръгнахме към колата ,която Скот беше наел и щом запали ,усилихме музиката и започнахме да пеем като професионални певци сред гаргите ,от което се учудих как прозорците на колата останаха цели.
Пристигнахме в имението в най-близкото село ,в което се състоеше партито. Смеехме се и пихме бира ,а наоколо всичко беше в пяна ,както и ние след всичкото боричкане и пръскане.Лили и Скот се отдалечиха някъде ,а в мислите ми нахлуха сцени забранени за лица под 18😏👉👌.
Без да се усетя,съм се усмихнала.
-Защо се хилиш?-пита ме Джейк с извити нагоре вежди.
-Ъм. Не се хиля -бях обещала да не казвам за връзката им
.-Щом казваш-усмихна ми се.
Изведнъж усмивката му секна и мястото е бе заето от гневно изражение. Последвах погледа му до група от момчета,които също бяха вперили поглед в него.
-Кои са те ?
-Едни гадни копелата.
Носеха се слухове за най-високото момче от групата . Бил син на Харисън и разбивач на сърца . Виждах защо ....тялото му беше стройно и мускулесто с красиво лице и катранено черна коса ,походката му беше самоуверена като на повечето мухльовци мислещи ,че са перфектни . Но защо Джейк би мразел него или баща му? През изминалата година мн се бяхме отчуждили, но любопитството ми взе превес.
-Той е син на господин Харисън нали?-посочих момчето ,а той кимна-Защо ги мразиш толкова?
-Мая,наистина не ми се говори за това-каза вече изцяло съсредоточен в мен .Кимнах и видях как веждите му се извиват нагоре-Какво стана с Мая ,която не търпеше някой да има тайни от нея?
-Ами доста неща се промениха. Разбрах,че тайните не са нещо лошо дори са полезни  понякога. Разбираш ли?
-Нямаш си на идея колко-отвърна усмихнат ,но очите му издаваха някаква друго чувство,което не успях да разгадая.
-Да вървим.
Излязохме от имението и се запътихме към гората....