Свързани...

1 глава (година по-късно)

-Мая,къде си? Защо не си вдигаш телефона-скара ми се татко-Притесних се .
- Не съм бебе ,татко-задъхано му казах-ходих да тичам . Багажът ми е събран , а автобусът ще е на паркинга чак в 1 часа.Успокой се!
-Спокоен съм.-щеше ми се да спре до там, но....-Защо си ходила да тичаш в седем сутринта?
-Поддържам форма-излъгах- Ще се прибера до 10 минути..Доскоро-затворих телефона и се облякох.
Бях готова .Щях да се справя. Нямаше да си позволя да загубя контрол отново. Можех да контролирам вълка в мен. Друго ме измъчваше. Мислех все по-често за върколака ,които ме спаси и превърна. Помнех очите му . Помнех колко красиви бяха. Но не те ме измъчваха какво за бога щях да правя ако го срешна? С едно благодаря щях да звуча като най -голямата смотла на смотлите. Пропъдих тези мисли и се затичах към нас.

✨✨✨✨✨
Влязох през вратата и се затичах по стълбите към стаята ми .
-Хърмаяни !! Защо обувките ти са в такова състояние-каза татко гледайки калните следи по пода с гневно изражение ,но в погледа му се четеше някаква примиреност.Човека сигурно вече се е отчаял от мен...
Ох,как мразех да го лъжа. Защо просто не му кажех истината ? Все пак няма как да кажеш ,че снощи си се превърнал във вълк защото си върколак и човека от среща да не те помисли за някой имащ нужда от хапчета или поне усмирителна риза за душевно болни. Даа пак ще е на лъжа.
-Съжалявам-мразех се-стъпнах в кална локва .
-Е,готова ли си ?-пулса му се ускори светкавично. Сякаш сърцето му щеше да изскочи ...определено супер слухът си има своите ползи.
-Само да се изкъпя и съм готова-изтърсих.
-Нямах това предвид -повдигна вежди -Знам, че ти е трудно след случилото се с Катя само кажи и ще се обадя на Франческа.
-Добре съм-не ми вярваше-Наистина!!А и казах на Джейк ,че ще отида-опитах да се измъкна нагоре по стълбите след кимането му .
-О ,Мая.
-Да ,татко - казах вече отегчена.
-Опитай да си по общителна.През последната година си видяла приятелите си едва 5 пъти. Знам ,че скърбиш,но те също. Нали не искаш и тях да изгубиш?
Само ако знаеше истината....
-Ще опитам.
Или не . Исках с цялото си сърце да е както преди ,но не можех да допусна промяната да ме завладее и да ги нараня или да ме мислят за чудовище.Вярвах в себе си ,през последната година изпочупих костите си хиляди пъти и се контролирам , но въпреки това предстоящата среща не ми даваше мира.
Топлата вода сякаш изми мислите и чувствата ми . В мен се таеше надежда за срещата с приятелите ми . Но ясно разбирах че може би ме мразят за дето ги изоставих в такъв труден момент....така беше по -безопасно за тях,но те не го знаеха.