Свързани...

Глава 7

Тази сутрин бях планувана тичане в гората ,но още щом отворих очи надуших голямо количество кръв . Набързо нахвърлих клин и потник и излезнах ,за да видя какво се случва. Всички ходеха със забързана крачка и изглеждаха приснени и говореха за миналото лято . Продължих да вървя   натам , където бяха полицейските коли . Миризмата на мъртва плът и кръв се засилваше с всяка крачка. Щом стигнах задната част на зградата останах потресена. Ловецът ,който ме нападна предния ден ,лежеше мъртъв. От всеки отвор на тялото течеше кръв ,а самото му тяло беше буквално изпочупено . Стърчаха кости от някои страни и беше заел невъзможна за човек поза на стоене.  Франческа и Харисън говореха с един от полицаите и още едно момиче от лагера . Имаше тълпа около цялата тази бъркотия . Започнах да оглеждам отвратените да не кажа ужасени изражения на децата. Гледката определено не беше за слаби сърца.
-Помниш го нали?- Деймън беше застанал точно зад мен. Кучката ме стресна.
- Да .
-Ще разпитам останалите какво знаят?
- Казал си им за това ,което стана? Значи знаят за мен?
-Не . Не съм казвал нищо , но все някой трябва да го е направил.
-Какво имаш предвид?
-  Имам предвид това ? -гледаше към ловеца.
- Боже , кой би го натрошил така?
-въздъхнах озадачена.
Деймън ме изгледа много странно
.
-Понякога забравям ,че си отскоро върколак. Някой го е ухапал. Това се случва на хората ако нямат вълчия ген,когато ги ухапят.
За момент се ужасих от убийството което бях извършила ,но това беше преди да се земисля за работата с вълчия ген. О боже.
-Какво имаш предвид под вълчи ген?
-Ами трябва да ти е заложено в кръвта това да си вълк иначе тялото не може да издържи промяната.
- Какво ми казваш? Значи не си знаел дали ще я издържа преди даме ухапеш.
- Не знаех ,да.
-Ами ако бях умряла тогава?
-Ти така или иначе щеше да умреш.
-  Чакай ако имаш вълча кръв заложена както каза значи ли това ,че родителите ти също имат.
-Поне единия от двамата има.
-О, боже.
Щях да полудея . Някой от родителите ми беше върколак.Възможно ли бе? Целият живот ,в които вярвах и който бях изгубила беше една лъжа.
-Добре Мая щом разбера кой го е ухапал ще се свържа с-теб.
-Аз бях.
-Какво?
-Глух ли си бе тъпак?
-И кога смяташе да ми го кажеш това?. След като цялата орда ловци се изсипят тук ли?
-Не съм длъжна да ти казвам каквото и да било . Нито си ми шеф ,нито пък приятел ,затова успокой топката и не ми дръж сметка-как смееше .Ловец умря ,аз съм виновната за това и открих че съм живяла в лъжа ,а неговия проблем е че не съм го викнала на си клюкарим.
Гледаше ме известно време. През изминалите дни в очите му забелязвах някаква топлина и истина ,когато си говорихме, но всичко изчезна за секунди. Сега очите му баха точно каквито ги помнех. Тъмно зелени и пълни с гняв.Усещах как губи контрол и той също затова тръгна нанякъде.
Продължавах да стоя на мястото си и да се мъча да осмисля откритото днес. Тръгнах след него ,но един глас ме спря.
-Мая?
-Да.
-Това е..- Лили нямаше думи
-катастрофално.
-Точно-отвърна ми тя . Донякъде говорех за ловеца до някъде не.
-Защо не идем при Скот и Джейк?
-Хайде ,но преди това .
-Какво?
- С Деймън да не се скарахте?
-Има мъртъв човек на пет метра от нас ,а теб те притеснява дали съм се старала с някакво си момче .!! Какво би става бе хора?
-Съжалявам .Просто изглеждаше бесен ,когато се разминахме.
-Хубаво- Не исках да съм груба ,но така беше май.-Хайде да вървим.
Лили кимна и тръгнахме.
Щом стигнахме при Скот и Джейк, при мен пристигна неочакван гост.
Косата му беше разрожешена и ми усмихваше накриво .Беше-ужасно сладък.
-Хей ти. Май няма да бягаме днес а? -Стивън беше малко притеснен.
-Очевидно няма.
-Исках да те питам нещо.
-Цялата съм в слух.- намигнах му.
-Ами такова видях те да говориш с Деймън и щях да питам каква е работата между вас-гледаше очаквателно.
Какво трябваше да отговоря. Той ме направи начинаещ вълк и ми спаси живота ама сега сме квит.
Звучеше супер.
-Ами никаква май. Просто си говорим понякога.
-Стивън ,разкарай се- беше Джейк.
Устните на Стив бяха в тънка линия и очевидно се двоумеше ,но накрая предпочете да тръгне.
-Какъв ти-е проблема?- попитах Джейк.
-Не си за тях Мая. Ще ти навлекат само неприятности.
-Ти просто не ги харесваш ! А това да ми налагащ мнение е ужасно.За какъв се мислиш ?
-Загрижен да теб човек. какво си говорихте с Деймън?-каза Джейк ,но вече без загриженост в очите.
-Какво те интересува?
- Ти си ми приятелка. Естествено че ме интересува. Такъв като него ще ти донесе само проблеми.
-О и какъв е той?
-Избухлив, гадняр и курвар . Нима мислиш че има друга причина да се върти около теб освен да се навре в гащите ти. Нямаш работа с хора като него.
- Знам какво правя.
-Не знаеш нищо ! Нито за него ,нито за проблемите ,които може да ти навлече.
-А ти го познаваш ,така ли?
-Знам достатъчно.
- Майтата ти .
Запътих се към стаята си.
Той тръгна да ме спира ,но Лили му каза нищо и се отказа.Заврях се в стаята си и осмислих всичко ,което знам за татко. Установих че няма да чин да е върколак. Следователно оставаше майка ми ,за която не нает нищо дори на снимка не я бях виждала.Реших да му се обадя.
-Мая?-щом чух гласът му цялата изтръпнах .
-Здравей татко. Искам да те питам нещо.
-Всичко наред ли е?
-Да ,да . Наред е.
-Какво искаш да питаш?
-Мама всичко ли ти споделяше?
-Защо ме питаш това?
-Ти никога не говориш за нея .Моля те ,отговори.
-Не бърникай в миналото ,то трябва да си остане там. Мао питаш за нея.
- Защото нямам никакви отговори.
-Майка ти е мъртва и е по -добре да не страдаш излишно .-
-Дочуване татко.
Затворих телефона и се проснах на леглото планирайки останалата част от деня да си остана в него.