Свързани...

6 глава

След вика последва изстрел .
Веднага   се сетих  ,че това са ловци!
Трябваше му помощ.
Бързо започнах да събличам дрехите си ,без да му мисля . Бях свикнала да чупя всяка кост от тялото си ежедневно , но за пръв път беше с цел . Изпитвах желание да го направя. Приветствах промяната и ѝ се наслаждавах.
Вече усетила адреналина и меката трева под лапите си , се спуснах към мястото , от което се чу викът на Деймън.
Ловците бяха петима , а шансът ми за победа при директна атака катастрофален . Трябваше да действам умно. Бяха се разположили в нещо като полу кръг около Деймън ,който кървеше и лежеше неподвижно на земята .
Бях на около два метра от най -отдалечения от групата им и реших да нападна. Скочих му в гръб ,обърнах го с лице към мен и притиснах гръдния му кош към земята . При дори малко по- силно щях да го пречупя ,въпреки че ловците са  много по-силни от хората те все пак са хора. Приятелчетата му ме гледаха с решителни погледи и вдигнати оръжия. Далеч не бяха глупави и се досетиха какво искам в замяна на живота на приятеля им. Пуснаха го , а той изглеждаше толкова немощен ,че не можех да си обясня какво са му направили. Исках да му помогна ,но и
двамата знаехме че пусна ли ловеца е свършено с нас. Притиснах го по-силно чувайки как костите му пращят на път да се счупят и оголих зъби. Те пуснаха оръжията си и се отдалечика със стъпка назад . Действаха толкова единно все едно са го правили стотици пъти . Някак усетих как Деймън се напряга . Докато си го помисля той вече беше изопнал тялото си , възвърнал силите си и гледаше с убийствен поглед. Малка усмивка се плъзгаше по крайчеца на устните му. Видях как потръпва от болка в рамото и въпреки това се усмихваше като психопат. Изведнъж скочи до най-близкия ловец и видях как напряга всичките си мускули в един единствен удар и той беше достатъчен . Ловецът лежеше неподвижно на земята ,а  аз надуших кръв. Щом Деймън се отдръпна от него видях как предницата на лицето му беше хлътнала навътре и навсякъде стърчаха кости бликащи с кръв. Паниката ме удари . Не исках да умират. Не можех да кажа нищо ,а ловците стояха и гледаха като кукли.
"Не ги убивай!"
"Мая?"
"Как стана това?"
". Имаме способността да комуникираме телепатично помежду си . Ще ги прострелям така че да живеят . Когато кажа бягай, бягаш . Разбра ли ме?"
Чувствах гласа му в главата и и гледах продължаващата да извира кръв . Ловците бяха паникьосани и не помръднаха очевидно не искайки да загубят още един от тях.
" Разбра ли ме?"
"Мая?"
"Да ,добре"
И той стреля наред с оръжието на падналия . Краката им започнаха да омекват един по един.
"Бягай"-изкрещя в главата ми.
И побягнах .
Грабнах дрехите си все още във вълчета си форма и се затичах към онзи водопад. Щом стигнах станах отново аз. Слънцето караше водата да блести. Беше приказно и ако не бях толкова шашната от станалото щях да би да заплетена от красотата ,но не съм. Стоях и гледах в нищото обличайки като робот дрехите си преработвайки всичко.
Докато вървях към лагера се зачудих какво е станало с Деймън . Усмихнах се на себе си . Вече бяхме квит . Издлъжних се на Плейбойчето. Той знаеше какво прави и сигурно се беше оправил.
Мислейки не бях усетила кога стигнах толкова близо до лагера.
Погледнах часовника ,докато виждах как Лили крачи към мен по коридора , и осъзнах че ще бъда убита.
- Къде беше, мамка му-започна се.
- Съжалявам! Разхождах се и съм загубила представа за времето-можех да и кажа за засичането ми с Деймън и Стивън , но Джейк щеше да побеснее -Къде е Джейк?
- Отиде с майка си към лекарския кабинет.
-Кой има нужда от лекар?- питах ,но вече знаех отговора. Миришеше на кръв и аз случайно знаех от чие рамо тече тя.
- Не знам. Добре ли си? - беше забелязала изражението на лицето ми ,когато надушиха кръвта .Намирах за забавно яко да как нищо не убягваше на това момиче.
-Да супер съм- отвърнах с фалшива усмивка -Искаш ли да отидем да погледнем?
- Добре ,но само да отбележа ,че днес си странна.
Усмихнах се припомняйки си разговора със Стивън ,а след това се намусих заради случката с ловците.
Естествено Лили го забеляза .
- Кое е момчето?- хилеше се .
-Ще говорим после -усмихнах се и се сетих ,че може би само малко харесвах Стивън , лекото му отношения и коремните му мускули.