Свързани...

Пролог

-Мая,хайде,по-бавна си от плужек-каза Джейк.
-О,просто не искам да те засенча -пошегувах се ,настигайки го.
Вървяхме по един планински път .Беше последната вечер от лагера и искахме да и се насладим докрай. Щяхме да нощуваме на палатки в гората . Невероятно е ,че майката на Джейк ни пусна. Все пак си има своите плюсове майката на най-добрия ти приятел да е отговорник на лагера.
-Мая,ако не побързаш ще те метна на гръб или ще те влача до там-заплаши ме с усмивка на лицето Джейк ,щом видя , че изоставам.
-Слушам шефе-отговорих и се затичах.
Стигнахме последни ,както се и очакваше. Пихме шотове,разказвахме истории,заливахме се от смях и не пропуснаха да ме изплашат.
След полунощ Зед, Лили и Илияна решиха да си лягат. Не след дълго ги последваха Джейк и Скот. Останахме двете с Катя.
-Хърмаяни Чандлър, признай си , харесваш го -заяждаше се тя .
-Боже,Катя, той ми е най-добрия приятел,не го харесвам,не и така както си мислиш-побързах да отговоря на абсурдната и теория .
-Мхммм,щом казваш...-умираше да ме дразни-Имам идея!!!
-Защо спря ?Казвай!- подканих я.
-Какво ще кажеш да отидем до водопада и да вземем малко кал ?Ще а хвърлим по палатките ,а след ужасяващите истории ,които си разказахме, ще напълнят гащите .
-Ти си един извратен гений-казах с усмивка и продължих -За завършек на най- страхотното лято .
Усмихнахме се и двете

✨✨✨✨✨✨

Стигнахме до водопада и напълнихме едно шише с кал.
-Чу ли това-попита ме Катя .
-Сериозно ли си мислиш ,че ще се хвана-отвърнах и с насмешка.
- Не се шегувам-не спираше тя-Ще проверя дали някой не се опитва да ни изплаши .
-Както искаш-казах все още не вярвайки.
Чух писък. Затичах се на там,като си мислех колко ли е клиширано и как ще ме пита що за загубенячка съм да и се вържа.
Писъкът спря. Бях близо.Щом стигнах я видях. ВИДЯХ Я . Бях толкова ужасена ,че седях вцепенена и безмълвна гледайки парчетата ,които са останали от тялото и .Очите и още бяха отворени. После и аз го чух. Ръмженето. До дървото имаше два вълка,които бяха по големи от мечки.Не вярвах на очите си .първо дойде страхът ,а после и паниката. Започнаха да се приближават ръмжейки. Единият достигна 5 сантемтра разстояние от лицето ми ,а аз не можех да помръдна от страх. Изведнъж зад мен изскочи друг вълк. Беше черен като катран, а очите му бяха ярко зелени. В тях видях единствено гняв и ярост.А АЗ ,ТЪПАЧКАТА СТОЯХ КАТО ПЪН. Изрева ,най-силният звук който съм чувала някога,и се хвърли,но не върху мен.Атакува другите вълци. Окопитих се и побягнах ,но в грешната посока. Бях толкова уплашена ,че се спънах ,започнах да се търкалям надолу. Спях чак до брега на реката. Болката се разстла по цялото ми тяло и скоро всичко потъна в мрак.

✨✨✨✨✨✨✨✨

Явно съм припаднала ,защото ,когато се събудих, в мен гледаха две ярко зелени очи. Болката беше изчезнала.Вълкът просто стоеше и ме гледаше. Беше толкова красив и величествен .а очите му бяха неземни . Цялата прехласа изчезна и остави място на страха ,когато се изправи. Премигнах ,но когато отворих очи него го нямаше . Беше изчезнал. Стоях неподвижно и гледах в празното пространство ,където стоеше преди секунда. Не знаех какво съм видяла ..исках само да се махна от там . Станах и тръгнах нагоре по реката към палатките плачейки неконтролируемо .

✨✨✨✨✨✨✨

Полицията беше там ,говореха с майката на Джейк.-Мая ,господи,Мая !!Какво се случи ?Добре ли си ? -тичаше към мен Джейк.
Не отговорих.
-Доведете лекар !БЪРЗО!!-провикна се разтревожен той .
Лекар? За мен ли ? Бах добре. Не , не бях . Катя я нямаше . Погледнах надолу по себе си ,бях в кръв ,но не ме болеше . Ужасих се че може да е на кръвта на Катя .След като лекарят останови че ми няма нищо дори счупен нокът ,полицаите дойдоха да говорят с мен .
-Чия е кръвта ?-запита първия.
Аз ,аз ,..Не знам -говорех хълцайки.
Изгледаха ме невярващо.
-Скъпа ,разкажи ни какво стана-нетърпеливо ме подкани госпожа Клеър ,докато ме държеше за рамото и стискаше сякаш да се увери че няма да се разпадна.
-Мамо,остави я да се съвземе-каза Джейк.
-Не ,ще говоря -шептях-тя чу нещо и отиде да провери. Пищеше. Отидох там и я заварих..-не можах да довърша ,но очевидно знаеха какво съм видяла.
-Какво се случи след като я намерихте ,госпожице-запита полицаят .
-Там имаше животни-започнах хлипайки ,знаех че трябва да се стегна ,а имах чувството ,че ще се срина ,но всички ме гледаха затова намерих сили да продължа- вълци. Бяха вълци . Огромни вълци. Побягнах ,а после се събудих. Не .Побягнах ,спънах се а когато се събудих видях.... Не знам какво видях- разплаках се .
✨✨✨✨✨✨

Бяхме се върнали в Денвър ,когато видях статията във вестника . Атака от животно . Дълго мислих как тази мижава статия ще е единственото останало нещо от Катя .
Същата вечер намерих на гърба си белег от зъби . Преди го нямаше. Така мислех. Знаех от къде е ,но не си спомнях някого от тях да ме е хапал .
Нямах си идея какво ми предстои...