Свързани...

глава 13

Отборите ни се пръснаха в търсене на фенера ,който щеше да донесе първата победа в състезанието .Вървяхме през гората търсейки за някаква следа ,но бях по-съсредоточена в това как да нанеса телесна повреда на момичето до мен. Джуди беше мой заклет враг .       -Мая,би ли се съсредоточила-каза рязко най-добрият ми приятел.

"Махни се от главата ми , ако обичаш"

"Съжалявам,че мисля за цялостта на екипа ни .Не прави глупости , силата ,която притежаваш,върви с голяма отговорност ,а и тя няма да ти се даде така лесно."

"Какво ?Да не би и тя..."

"Да. Но това не е важно сега , предлагам ти да спечелим."

С това телепатичният ни разговор приключи. С Джейк бяхме говорили и той много добре приемаше новото ми аз ,но не се отказваше от въпроса си кой ме е превърнал,  не беше очевидно благодарение на мимолетните ми контакти със Стив , но аз така и не бях казала кой беше .Почувствах нечии втренчен поглед и щом се обърнах не можах да не забележа как две зелени очи бързо отместиха погледа си към дърветата. Стана ми странно и се заоглеждах из местността . Видях един силует как се шмугва в дърветата на няколко метра от нас . Напрегнах всичките си сетива да чуя или надуша нещо ,но нямаше нищо подсказващо за наличието на живо същество ,а не би трябвало ,защото все пак това е гора . Може би се филмирах ,напоследък събитията ми идваха в повече и го отдавах на параноя.
Вървяхме още 20 мин в търсене без следа от фенера .
Разговора на Джуди и кифлата до нея за видовете фон дьо тен и ефекта му върху кожата ме караше да искам да си разбия главата в някое дърво.Ако не беше чувството ,че някой ме наблюдава и параноята ми досега да съм загубила самоконтрол . Вече това чувство стана прекалено силно и реших да кажа на Джейк.
"Усещаш ли нещо странно?"
"Гората е различна. Но не знам защо . Не долавям нищо."
"Слава на бога!"
"Какво!?"
" Нищо . Мислех ,че параноясвам. Дали останалите са го усетили?"
"Не знам . Питай приятелчето си ."
Усетих злобата му в главата си .
" Може би ти ще имаш по-голям успех с това."
"Ама разбира се ,ние сме си първи приятели."
"Може да е сериозно."
"Хубаво."
Настъпи мълчание и дори принцесите спряха да говорят  . Деамън спря , а също и Джейк . Водеха разговор и само по стойките им разбирах ,че не върви на добре . Отидох до Джейк ,хванах ръката му и му изпратих съобщение да се успокои. С периферното си зрение видях юмрук хвърчащ право към лицето на най-добрия ми приятел. След годините тренировки движението дойде по инстинкт . Извъртяхсе хващайки ръката и с едно извъртане повалих Деймън на земята. Изгледа ме с шокиран поглед . Бях го изненадала . Съжаление за стореното се промъкна като паразит в мен и почти се извиних ,когато чухме звукът от свирката прекратявана състезанието. Всички се бяха втренчили с мен след шоуто ,което спретнах . Деймън извърна поглед и тръгна към базата без да каже нищо. Част от мен искаше да го последва ,но знаех ,че си го е заслужил . Трябваше да се досетя ,че независимо от всичко което каза онзи път ,беше за благодарност ,че го спасих . Нека бях толкова глупава да мисля , че след няколко разговора ,усмивки и спасителни мисии ,сме приятели.Годината изолация не е направила жадна за приятелско рамо и нямравих грешката да си мисля ,че съм го намерила при Деймън . Но с него бяхме по скоро съюзници . Тръгнах към лагера със сведена глава мисляйки как живота ми стана такъв. Сетих се за първата ми среща с черния вълк , очите му излъчваха само гняв и омраза и през тези няколко разговора си помислих ,че нещо се е променило ,но начина по който ме гледаше Днес ми показа ,че греша.
-Мая?
- Да.
- Благодаря за намесата. Какво се беше замислила ?Виках те няколко пъти- попита Джейк с колеблива усмивка.
- За нищо . Какво му каза?
- Ами подтикнах го да спре да бъде толкова себичен и му напомних за последния път ,когато се наложи да го измъкват.
- Беше бесен. Какво не ми казваш?
- Може и да съм споменал ,че никога не би се заинресувала от кретен като него.
-Какво?!Та той само ме гледа на кръв ,защо мислиш ,че би се подразнил от това.
- Помисли ,Мая. След спор с кой беше толкова бесен ,че без да мисли се втурна в гората и го плениха.
-Беше ядосан заради проблемите ,които му създавам.
- Както и да е . Ще отида да говоря с мама за това което забелязахме в гората- запъти се натам ,когато се сетих да го предупредя.
- Не и казвай за мен - беше ми тъпо ,че го карах да лъже майка се ,но беше твърде рисковано.
- Добре ,няма .
Усмихнах се и реших да се поразходя малко . Сетих се и за перфектното място . Щях да вървя по реката , докато намеря онези хубави водопади.
Вървях около час . Час през който мислите ми откриха към корените ми или по точно към майка ми . За всички тези години за пръв път мислех толкова дълго за нея . И не виждах смисъл да мисля за това ,нямаше да стигна до никъде . Единия човек, който имаше отговори нямаше да ми ги даде. Как може собствения ми баща ,човека на когото съм имала пълно доверие ,да скрие такова нещо за произхода ми.
- Обичаш да се разхождаш из горите ,а?
Обърнах се към така познатия глас и видях широката усмивка на Стивън.
- Май се отнася и за теб . Все пак винаги те засичам наоколо. Другия вариант е да ме следиш ,а би било леко притеснително.
Засмяхме се ,а той се приближи към мен .
- Искаш ли компания ? - беше колебливо питане.
- Добре. Познаваш ли горите тук?
- Да ,доста добре всъщност . Защо ,търсиш ли нещо ?
- Едни водопади ..
- Последвай ме .
Тръгнах зад него и не можех да не забележа как се обръщаше назад постоянно и при по стръмния терен ми подаваше ръка за помощ . Беше много мил . Когато стигнахме водопадите , вече се бях отпуснала пред него . Изненадах се колко лесно се говори с това момиче .
Седнахме на един камък и се загледахме в красотата пред нас .
-Колко е хубаво- прошепнах.
- Виждал съм и по хубави гледки - каза и погледна към мен с лека усмивка . Твънах на усмивката му и той се приближи . Огледах наоколо и беше много перфектно . Гората ,водопада и това така мило момче пред мен . Не знам заради красотата на момента или желанието ми да докосна някога ,за да прогонят самотата ,но се наведох към него и оставих устните ни да се слеят .

-