Свързани...

4 глава

Рано сутрин,докато Лили спеше ,се измъкнах и отидох да бягам по планинските пътеки.
Стигнах до пътя,който водеше до мястото ,където Катя беше убита,реших да отида там . Щом пристигнах измежду дърветата видях полуголо момче седящо на паднало дърво.
- Кой е там?-попита момчето ,като обърна глава към мен. Беше същото момче ,което беше ударило Скот. Гледаше ме някак странно тъжно ,но се усмихна. Реших да последвам съвета на баща си колкото и клиширано да е и подхванах разговор. Ама да не се лъжем просто ми беше твърде неловко да стоим и са се гледаме като участници в индийски филм.
- Здравей. Аз съм Мая .
-Здравей. Стивън ,но ми викай Стив.
-Какво правиш в гората полугол ? Да знаеш няма да впечатлиш катеричките.
Засмя се.
- За какви катерички ми говориш?- каза с усмивка ,в която имаше много неща ,но не и невинност.
-Уау ..много си забавен - отговорих с престорена изненада.
-Мерси .А за това ,че съм полугол си имам причина.
-И тя е?
-Не е ли очевидно -придоби сериозно изражение и се замислих ,че това може да е намек за нещо ,че е вълк например-Трябва да съм подготвен ,ако от някъде изскочи заблудена девица в беда. И аз имам нужда да се почувствам мъж.
Засмяхме се .
-А какво търси в тази зловеща гора крехко момиче като теб?
-Майка ти е крехка.
Изсмя се.
-Първото впечатление греши . Неми изглеждаш лош- казах .
- За това аз наистина съжалявам ,но бях пиян и-замисли се- Имам проблеми с гнева малко.
-Ясно -кимнах и видях възможност да получа малко информация-Ако ти задам един въпрос ще ми отговориш ли честно?
-Чакай,тигрице! Мисля ,че малко прибързваме-самодоволната му усмивка стигаше до ушите.
-Оооо ,не. Исках да питам какъв му е проблема на Джейк с вас?
-Не съм много запознат с историята ,но Джейк обвинява Макс за някои неща.
-Какви неща-вече ставаше зверски любопитно.
-Бащата на Джейк и Деймън са били най-добрия приятели. Станал инцидент. Макс оцелял ,а Саймън -не и Джейк обвинил Макс за смъртта на баща си.- на Стивън му беше неудобно да говори за това и не питах повече.
-Какво пропуснах?-обърнах се и видях Деймън да стой подпрян на едно дърво зад нас. Сега на светло имах възможност да го огледам отблизо и в подробности . Имаше толкова съвършени черти че чак ме дразнеше ,а това рядко се случва . Имам предвид ,че рядко се случва някой да ме дразни още с първото изречение.А и репотацията му не беше златна .
-Стив нали не си уплашил момичето?-продължи плейбойчето . Това от сега е новият му прякор. Изглеждаше някак много сериозен.
-Както виждаш, не бяга в панически страх-Стивън се напрегна-Ти какво правиш тук ? Да не е станало нещо?
-Макс те вика спешно. Не каза за какво , но изглеждаше ядосан.
-Той винаги е ядосан -възпротиви Стив.
- Сега е повече от обикновенно.
- Пожелай ми късмет.
-Айде бегай бе -измърмори Деймън-Здравей , Хърмаяни.
-Ъм, здрасти-май си глътнах езика-От къде ми знаеш името?
- Идваш на този лагер от както се помня ,а се открояваш от тълпата-усмихна се накриво и ми се прииска да го ударя .
-Това е комплимент или обида?
-Приемай го както искаш ,кукло.
-Не  ми викай така-троснах се вече прозволявайки на гнева да достигне до гласа ми.
-Аз съм Деймън
-Знам кой си -бях разпитала за него беше типична мъжка курва и се мислеше за велик .
-Искам ли да знам какво си чула за мен-изрече думите с неудобство нетипично за неговия тип хора. Думите му накара Стивън да се засмее силно-Стив ,ако цениш способността си да ходиш ,тичай при Макс.-почти изплю думите.
-Сър ,да ,Сър-козирува Стивън и с подхилкане се запъти към Макс предполагам.
Съжалявам за кратката глава ,но телефона ми не ми позволява да я пусна цялата .Затова следващата част от главата я качих отделно😊