Amor

Ти?!

*Гледна точка на Ариана:

Събудих се с ужасно главоболие. Не помня как съм се прибрала и съм легнала в удобното си легло. Единственото което искам е да заспя отново. Очите ми леко се притваряха. Изведнъж чух вик.

-Ариана, ще закъснееш за първия учебен ден!-изкрещя майка ми от долния етаж на къщата.

Щом се съвзех и осъзнах какво става станах и започнах да се приготвям за училище. Взех душ, измих зъбите си и слязох да закуся.

-Още не си се облякла?!-извика майка ми изненадана.

-Спокойно мамо, имам време. Не викай и без това ще ми се пръсне главата...-отговорих й аз и взех купата със закуска, приготвена за мен.

-Вчера не те чух да си идваш. Кога се прибра?-попита ме тя, гледайки с подозрение.

-Не помня, най-късно дванадесет...-опитах се да увъртам аз.-Както и да е отивам да се дооправя и тръгвам.

-Побързай.-каза майка ми и взе купата.

Щом се качих в стаята си веднага потърсих какво да облека. Избрах любимата си розова къса пола, дънкова риза и сладък колан за аксесоар. Сресах дългата си коса, обух белите си кецове, сложих лек грим и бях готова. Тръгнах почти тичайки, защото закъснявах.

Щом пристигнах в училището часовете вече бяха почнали.

-Пфф, супер закъснявам за първия ден.Добре че поне знам кое къде е...-измрънках на себе си.

Стигнах кабинета на класния ми ръководител. Щом отворих вратата не повярвах на очите си.

Зейн стоеше седнал на бюрото и гледаше към мен.

*Неутрална гледна точка:

Вратата се отвори. В стаята влезе задъхано момиче. Щом видя учителя то пребледня.

-Иизвинете за закъснението.-едва изрече момичето.

-Няма проблем, влез.-отговори неспокойно преподавателя.

-И така, за закъснелите. Зейн Малик, класния Ви ръководител. Надявам се да се разбираме през тази учебна година.-съобщи младия преподавател.

Всички момичета го гледаха влюбено, а Ариана се опитваше да си обясни какво се случва.