Amor

Ти?!

Отворих очите си. Намирах се във мрачна и студена стая. Ръцете и крака ми бяха вързани. Заоглеждах се. Мястото беше ужасно.

-Помоощ!!! Има ли някой?!-започнах да викам.

Изведнъж някой влезе в стаята.

-Не се надявай, никой няма да те чуе.-подсмихна се доволно.

-Ти?!-извиках шокирана.

-Дам, аз.-усмихна се подло момчето седящо срещу мен.

-Джейсън как може?! Ти! Ти седиш зад всичко това?!-продължавах да се шокирам.

-Ами така мила, отмъщение.-отвърна той приближавайки се.

-Или какво? Ще се обадиш на учителчето да ти помогне?-изсъска той.

-Чувствах те като брат.-проплаках аз.

-О моля те! Ще се разчувствам.-каза подигравателно той.

-Но защо?-проплаках отново аз.

-Защото го заслужаваш!-изръмжа той удряйки юмрука си в стената точно на сантиметър от главата ми.

Подскочих. Сълзите се затъркаляха по бузите ми. Започнах да треперя.

-Вечерта, в която убиха баща ти.-започна той.

Очите ми се разшириха.

-Един от нападателите, които бяха заловени почина също. Ако баща ти не се бе борил до последно предизвиквайки другия да го убие, сега моят щеше да е до мен. Нямаше да го убият в затвора. Нямаше майка ми да полудее след загубата и да се самоубие. За всичко е виновно семейството ти!-повишаваше  все повече тон Джейсън.

Стъписах се. Припомних си онзи ден отново. Побиха ме тръпки.

-Мислех да си отмъстя като те убия. Но не можах. Влюбих се в теб. Колкото и да те мразя сърцето ми не позволява да те нараня.-довърши той гледайки ме в очите.

-Дейсън аз...-едва пророних през сълзи.

-Но онова учителче, Малик... Провали всичко. Дори от разстояние проваля нещата.-извика той.

-Моля те не го намесвай.-извиках изплашено.

-Спокойно мила, ти сама ще приключиш всичко, ако не искаш той да пострада.

-Ще направя каквото поискаш. Само не го наранявай моля те!-започнах да му се моля аз.

Сълзите ми се стичаха все по бързо особено щом си помислих на какво може да бъде способен Джейсън.