Алармата ми ме събуди. Разтърках очите си и взех телефона. Нямаше ново съобщение. Отворих това от вчера и го прочетох на глас.
"00:00 на втората пресечка след училището, носи 5 000 или приятеля ти ще пострада."
Какво ще правя. Имам сумата, но тава са всичките ми спестявания...
Телефона започна да звъни. Подскочих.
-Ало.-вдигнах плахо.
-Исках да проверя дали си станала.-чух познат глас.
-Пфф, ти ли си Джей изкара ми акъла.-отвърнах с въздишка.
-А кой си помисли, че е?-отвърна Джейсън.
-Няма значение, отивам за рокля, а после на фризьор. До довечера.-казах аз.
-До довечера.-отговори той и затвори.
Станах от леглото и започнах да се приготвям.
Щом с майка ми стигнахме мола веднага се запътих към любимия си магазин. Харесах една семпла къса рокля на цветя.
-Какво мислиш?-попитах я.
-Сладка е. Пробвай я.-отвърна майка ми.
Запътих се към съблекалнята.
Излязох усмихната.
-Взимаме я.-съобщих на мама.
-Супер, а сега към фризьора.-усмихна се мама.
След като приключихме и там се запътихме към вкъщи.
Когато се прибрахме часът беше 6:30. Не ми оставаше много време. Облякох роклята и прибрах парите в чантичката си.
Имах още малко време и реших да помоля мама да ме снима. Тя естествено веднага се съгласи и започна да щрака с телефона ми.
-Благодаря ти мамо.-отвърнах с усмивка.
-За нищо миличка.-усмихна се тя.
Пратих една от снимките на Зейн. Той веднага ми звънна.
-Изглеждаш уникално.-каза веднага щом вдигнах.
-Благодаря.-засмях се аз.
-Ще ревнувам.-каза той и направи физиономия.
-Няма от какво любов.-отвърнах аз и се засмях.
Изведнъж се чу гласа на майка ми.
-Скъпа, Джейсън е тук!-извика тя от долния етаж.
-Пфф, трябва да тръгвам.-отвърнах аз тъжно.
-Обичам те! Забавлявай се.-каза Малик.
-И аз теб!-пратих целувка и затворих.
Поех си дъх и слязох по стълбите.
-Ехаа.-възкликна Джей.
-Здравей и на теб.-отвърнах смеейки се.
-Деца, нека Ви направя снимка преди да тръгнете.-изведнъж се обади майка ми.
-Разбира се Г-жо Гранде.-усмихна се приятеля ми.
След като ни снима се запътихме към танците.
STAI LEGGENDO
Amor
Fanfiction-Често ли идваш тук?-попита тъмнокосия. -Не точно.-усмихна се красивото момиче. -Нещо против да се присъединя?-попита момчето. -Ъм..не..заповядай.-отговори му тя, леко притеснена. Той се премести на стола до нея. Пиейки питиетата си двамата млади по...