-Имам изненада за теб миличка. Сега ще се обади любимия ти. Това обаждане ще Ви бъде последно.-подла усмивка се изви на лицето на Джейсън.
Погледнах го с червени от плач очи.
-Виж какво.-приближи се до мен.-Малик се връща скоро. Не искаме случайно да загине в пътен инцидент нали?
-Не!-извиках аз.
-Не ми повишавай тон, за да не пострадаш и ти!-изкрещя момчето вдигайки ръка.
Свих се притисната до стената.
-Спри да цивриш.-подаде ми телефона ми.
Мислех какво да направя. Той ще отвърже ръцете ми, но ако опитам да избягам и не успея ще убие и мен и Зейн.
Развърза ръцете ми и ми подаде телефона.
Изведнъж той звънна. Беше Зейн. Подла усмивка озари лицето на Джейсън.
-Ало.-казах тихо аз.
-Как можа?!След всичко което имахме?! Как можа Ариана?!-развика се изведнъж Малик.
-Аз...-опитах се да кажа нещо.
-О моля те снимките са достатъчни. Защо се подигра с мен щом през цялото време си обичала онзи?!-прекъсна ме тъмнокосия.
-Зейн, аз...-изплаках.
Джейсън ме погледна с ококорени очи.
-Всичко между нас приключи.-казах подсмърчайки.
Трябваше. Просто трябваше да го направя. Нямаше как да го защитя по друг начин.
-Изобщо имало ли е "нас"?-промърмори тъжно Малик.
Не издържах и затворих. Заплаках с глас.
-Наду ми главата.-изсъска похитителя ми.
-Какво ще правиш с мен?-попитах шепнейки.
-Ще видим.-подсмихна се подло той и излезе от стаята.
Легнах на земята. Искаше ми се просто да заспя и да не се събудя повече.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Amor
Фанфик-Често ли идваш тук?-попита тъмнокосия. -Не точно.-усмихна се красивото момиче. -Нещо против да се присъединя?-попита момчето. -Ъм..не..заповядай.-отговори му тя, леко притеснена. Той се премести на стола до нея. Пиейки питиетата си двамата млади по...
