Amor

Пак ли?!

Телефонът ми започна да звъни. Беше Зейн. Вдигнах радостно.

-Здравей любов! Как си?-попита ме той усмихвайки се.

-Може да се каже. Ами ти?-попитах.

-Имам добра новина!-започна той.

-Казвайй!-извиках аз.

-Книгата е почти готова!Има вероятност да се върна още началото на другия месец!-съобщи той радостно.

-О Боже!-извиках аз радостно.-Нямам търпение.

-Как мина днес.-попита тъмнокосия.

-Ами добре, приготвяхме училището за танците утре.-отговорих аз.

-Ти ще ходиш ли?-изведнъж попита Малик.

-Джейсън настоява да отида...-промърморих аз.

Зейн се намръщи.

-Този Джейсън нещо много се върти около теб...-започна той.

-Амор, той ми е като брат...Никога не бих.-прекъснах го аз.

-Добре, добре съжалявам.-отвърна сухо Зейн.

Мразя когато се държеше така. Има някаква способност винаги когато си поиска да прави човек да се чувства виновен за нещо...

-Моля те, не се сърди.-отвърнах аз тъжно.

-Хей, не забравяй, че на първо място е щастието ти. Никога не бих се сърдил ако ти си щастлива.-отвърна той.

-Щом казваш.-изръсих аз.

-Ами рокля?-попита той с фалшива усмивка- Искам снимки!

-Ще измисля нещо, нямам особено голямо желание да ходя така или иначе.-отвърнах аз.

-Любов, трябва да затварям. Звънят ми. До утре.-каза Малик и ми прати целувка.

-До утре.-усмихнах се аз и затворих.

Насочих се към гардероба оглеждайки дали случайно няма да намеря рокля.

-Какво търсиш мила?-чу се гласа на майка ми.

-Утре са танците, трябва ми рокля.-отвърнах аз.

-С Джейсън ли ще ходите?-попита радостно майка ми.

-Да.-отговорих.

-Страхотна двойка сте мила!-зарадва се тя.

-Мамо, ние не излизаме.-извъртях очи аз.

-Добре, добре.-отвърна майка ми.-Вечерята е готова до пет минути да си долу.

-Добре.-отговорих й.

Посегнах да взема телефона си, за да пиша на Джейсън за утре.

-Кой ли е.-промърморих щом видях съобщението.

Изведнъж очите ми се разшириха. Беше отново онзи изнудвач!