Amor

Какво, ревнуваш ли?

*Гледна точка на Ариана:

Събудих се в лекарския кабинет на училището. За последно дойдох тук когато...

Побиха ме тръпки.

-Добре ли си миличка?-попита ме сестрата.

-Да, какво се случи?-попитах аз.

-Припаднала си в час по английски. Твой съученик и класният ти ръководител бяха тук до преди малко.-съобщи ми тя.

-Благодаря.-отвърнах аз.

-Какво причини припадъка според теб?-попита ме сестрата.

-Не съм спала много, както и яла...-отвърнах аз.

-Ясно, следващият път внимавай.-усмихна ми се тя.-Свободна си да се върнеш в час.

-Благодаря Ви. Приятен ден.-казах аз и се запътих към изхода на кабинета.

Щом излязох от кабинета видях Джейсън.

-Хей, притесних се за теб!-извика той щом ме видя.

-Всичко е наред. Просто недостатъчно сън и преумора.-казах му аз.

-Отиваме в столовата. Веднага!-каза той, хвана ръката ми и ме поведе към столовата.

Изведнъж погледа ми срещна с този на Зейн. Той погледна към ръката ми, хваната за тази на Джейсън. После погледна и към мен.

Извърнах глава и продължих след Джей.

След като се наобядвах хубаво потеглих към кабинета по английски за последен час. Джей не беше с мен, защото беше на прослушване за футболния отбор.

През целия час очите на Малик не се откъсваха от мен.

Най-после се чу и звънецът за край на часа.

Започнах да се оправям.

-Госпожице Гранде, бихте ли останала за малко.-каза той на висок глас.

След като стаята се изпразни се приближих към него.

-Какво си мислиш, че правиш? И то в училище?!-скарах му се аз.

-Днес припадна за бога!Интересувам се Ариана, грижа ме е за теб!-извика той в отговор.

-Спести си го.-отвърнах му аз.

-Няма.-каза той хващайки нежно ръката ми.

-Както виждаш, може би има някой който ще се грижи за мен.-казах му аз.

-Онова момче Джейсън ли? Не ставай смешна.-отвърна ми Зейн гледайки ме в очите.

-И какво, ревнуваш ли?-изсъсках аз и се отскубнах от хватката му.

-Да.-извика той.

Извъртях очи и понечих да тръгна, но той ме хвана, завъртя към себе си и сля устните ни в целувка.