Amor

Това е краят...

Часовете свършиха. Класната стая почти се изпразни. Вътре останаха само светлокосата и тъмнокосия. Докато тя прибираше нещата си размишлявайки и опитвайки се да го игнорира той се приближи до чина й.

-Довечера, 8:00, в същия бар.Трябва да поговорим.-каза той.

-Добре.-отвърна му сухо тя, взе чантата си и тръгна към вратата на стаята.

*Гледна точка на Ариана:

-Мамо прибрах се!-извиках щом влязох в къщата.

-Добре дошла, миличка.-провикна се майка ми от кухнята.

Отидох в стаята си и се метнах на леглото. Започнах да размишлявам, но нищо добро не ми идваше като идея...

Стана време да излизам. Дори не взех яке, макар че беше студено. Исках да изясня нещата по-бързо. Понечих да отворя входната врата.

-Къде отиваш?-чух гласа на майка ми.

-Със Емили ще се чакаме в кафенето.-усмихнах й се фалшиво аз.

-До единадесет да си се прибрала.-каза майка ми и се запъти към кухнята.

-Пфф на косъм.-промърморих щом затворих вратата и тръгнах към бара.

Стигнах в бара. Зейн вече беше там.

Седнах на мястото срещу него.

-Е..ъм..-започна той.

-Какво ще правим...-попитах мрачно аз.

-Виж...-каза той и хвана нежно ръката ми.-Всичко започна съвсем небрежно, ти си просто уникална, привличаш ме и то много...но...аз съм ти учител, а ти нямаш навършени осемнадесет години...-довърши той с тъжна нотка в гласа.

Не можах да му отговоря и просто ги погледнах.

-Та имах предвид...-продължи той.

-Нека излезем отвън, моля те.-прекъснах го аз с треперещ глас.

-Добре.-отговори той.

Щом излязохме почувствах студа. Трябваше да си взема яке...

-Искаш ли?-попита той и ми подаде коженото си яке.

-Благодаря.-отговорих и се облякох.

Ароматът му беше уникален.

-Нека седнем в парка.-предложи той.

Кимнах в знак на съгласие.

-Та..исках да кажа...няма как да се получи..колкото и да те искам...-каза той изведнъж.

Тези думи се забиха като стрели в мен. Познавах го от едва ден и малко, а бях започнала да изпитвам чувства... Това не е присъщо за мен...

-Е...това е краят.-каза Малик с тъжно изражение, поглеждайки право в очите ми.

-Нима е имало начало?-отвърнах едва аз, станах и оставих якето. След което прост напуснах парка без да се обръщам назад.