Forever | H.S.

6. Good girls don't lie, angel

Черно. Всичко беше черно...

Болка. Чувствах болка...

Крещене. Дълбокият му дрезгав глас кънтеше в ушите ми...

Топлина. Кожата ми гореше, когато ме докосне...

Сън. Това сън ли беше? Поредния кошмар?

Отворих очите си рязко и болката се разнесе по цялото ми тяло. Нахалните слънчеви лъчи надникваха през прозореца, като ми пречеха да виждам. Дясното крило ме болеше. Сякаш не беше там. Сякаш беше отрязано.

При тази мисъл веднага се изправих в седнало положение и съжалих. Болката се увеличи и ме накара отново да застана в легнало положение.

-Ти си будна?- чух женски глас и се обърнах да видя отново паднал ангел, без крила стоящ до маса с лекарства.

-Коя сте Вие?- попитах като свих вежди.

-Аз съм медицинската сестра в този замък. Името ми е Кристина.- усмихна се тя.

-Приятно ми е..... к-какво се случи с мен?- попитах объркана като с големи усилия се изправих и този път останах в седнало положение.

-Не си ли спомняш?- попита тя леко притеснена.

Тогава ме удари. Вечерята. Люк. Библиотеката. Книгата. Писъкът. Мирна. Болката. Задушаващото чувство. Спасението. Убийството. Мъртвия труп, падащ на земята до спасителя ми. Онези зелени очи.... Зелени очи? Хари? Хари ли ме спаси от демона?

-Хари?...-прошепнах без да осъзнавам, че го правя.

-Да. Господарят снощи те донесе тук. Беше в безсъзнание.- информира ме тя.

-Той ме спаси?- уголемих очи.

-Не съм сигурна какво се случи, но можеш да го попиташ. Той е в градината, можеш да му благодариш.- сподели тя като ми се усмихна мило. Отвърнах на усмивката и се изправих бавно. Треперещите ми крака докоснаха пода и хванах рамката на леглото, за да се предпазя от падане. Кристина ми помогна като ми подаде ръката си

-Благодаря за помощта!- усмихнах се.

-Няма проблеми! Това ми е работата все пак.- засмя се тя. Тогава забелязах нещо. Нещо, което не можеш да видиш в Царството на черните ангели. Очите й. Очите й пробляснаха като се усмихна.