Forever | H.S.

12. Flowers in my hair. Demons in my head.

Бях готова да прекрача. Вдигнах единия си крак, но спрях. Нещо ме спря... Някой ме спря...

-Спри веднага!- дълбок глас изкрещя зад мен...

Хари?

Бях близо... Толкова близо... Усещах свободата... Виждах рая.

Обърнах се и видях Хари, който тичаше със суперскоростта си.

Но не... Няма да спра. Дяволът няма да спечели. Не и днес...

С бърза крачка стъпих в Царството на белите ангели. Прекрачих границата. Направих го. Бях свободна. Бях у дома.

Изведнъж силите отново се завърнаха в мен. Отново се чувствах силна. Не бях слаба... Нямаше го онова чувство в гърдите ми.

Обърнах се отново и видях ядосаното лице на Хари. Той продължаваше да тича, но вече беше късно. Прекрачих границата.

Хари видя, че вече е безсмислено да тича след мен и се опита да спре. Точно на портата той наби спирачки, но се спъна и падна. Падна в Царството на белите ангели. Той премина границата.

-По дяволите!- изкрещя силно той. Можех да видя болката в очите му, загубата на сили.

Той лежеше на земята. Напълно безпомощен. Без сили. Без нищо.

Дяволът влезе в рая...

Когато аз прекрачих прага на неговото царство чувствах болка, но неговата е по-силна. Той е крал... Това е много сила...

-Хари...- казах шокирана от това, което се случи пред очите ми. Това не трябваше да се случва. Той трябваше да спре пред прага, но глупавият камък, в който той се спъна имаше други планове.

Изведнъж чух стъпки зад мен и се обърнах. Видях стражата от Царството на белите ангели да се приближават. Кралят и кралицата заповядаха те да обикалят около границата, в случай на нарушител.

-Какво се случва тук?- каза единият.

-Ти?- обади се друг като ме посочи с фенерче, защото навън вече беше тъмно.- Ти си жива! - каза той радостно и ме прегърна.

Знаеше отлично, че аз съм Елизабет, но не искаше да каже името ми. Не й пред Хари.

-Това Хари ли е? Хари Стайлс? Краля?- каза той учудено като го посочи с фенерче.

Наблюдавах как той се гърчеше на земята заради натискащото чувство в гърдите му. Не можеше да говори. Беше изгубен в светлината на рая, а неговата тъмнина изсветляваше.