Chapter 12

6.5K 305 12
                                    

Гледна точка на Диксън.

Най - сетне Елизабет успя,да ме избута от себе си,увивайки одеялото около себе си.Погледнах я тъпо,щом закри хубава гледка.

Легнах до нея,прокарах ръка през косата си и я оправих.Тя протегна ръката си и взе телефона си.

- Скайлин ми е звъняла,по  дяволите,ако е разбрала за това, което правим?Ще каже на Джош - каза в паниката.

- Спокойно.Няма от къде да разбере.Ела при мен - обвих ръце около тялото й притискайки я към себе си.

Усещах как сърцето й биеше силно.
Устната й се озова между зъбите,хапейки я бясно.

- Скайлин е кучка.Същата като Джош,той прави същите номера.
С тях,игра не бива. - изпухтя

Тя се отдръпна и се изправи и започна да се облича.А аз последвах примера й.

Щом се облякохме,излязохме от къщата,която бях наел само за нас двамата.Две спортни коли бяха пакирани пред къщата.

Елизабет се насочи към винено червената кола.А аз към чисто черната.

Разбрахме се,първо аз да се прибера,за да не привличаме
внимание.

Щом се качих в колата,потеглих пускайки си тиха музика.

Гледна точка на Скайлин

Облякох си,черни дънки и широка розова тениска.Щом си обух кецовете,си вързах косата на дълъг кок.

Взех си телефона и ключовете за колата ми,излязох от стаята си и я затворих след мен.

Слязох по стълбите и се насочих към кухнята.Напълних си чаша с вода,отпих голяма глътка от нея и  я върнах на мястото й.

Хванах дръжката на вратата и
излязох от къщата.

Черна кола,привлече вниманието ми,когато пакирваше в близост до фонтана.

От там излезе "любящото ми гадже"

Той я заключи и пристъпи към мен.

- Къде отиваш? - попита ме

- Ами,щях да ходя в мола,но щом си вече тук.. - усмихнах се твърде пресилено.

Без да казвам нищо,го хванах за ръката и го поведох вътре в имението.

- Ти,къде беше Диксън ? - попитах иронично.

- Казах ти,имах работа ! - напрегна се.

Поне си измисли някаква вид дейност,даже не може и да лъже.

Простак.

Влязохме в стаята ми.Нещо което хвана окото ми бе телефона му,знам паролата му и силно се надявам да не я е сменил.

Със сигурност има съобщения от
Елизабет.

Реших да не се издавам,погледнах го.Той уви ръце около тялото ми,притискайки ме към себе си.

Обвих ръце около врата му,и го
прегърнах.

Усетих как сълзи се оформиха в очите ми.

Защо ми изневерява,какво толкова не върви връзката ми,никога не съм му изневерявала,винаги съм му давала въздух.

Ако нещо не е наред,можеше
просто да ми каже.

Със сигурност,щяхме да стигнем до някакво решение.

Той се отдръпна,а аз побързах да премахна образувалите сълзи в очите ми.

- Ще се изкъпя,ще дойдеш ли? - попита ме бавно.

Аз поклатих глава.А той се насочи към банята.

След като той си съблече и уви бяла хавлия около кръста си,влезе в банята,затваряйки вратата.

Веднага,отидох до дънките му и изкарах телефона.Вътрешно се зарадвах че не е сменил паролата си.

Влязох в съобщенията,останах стъписана след прочетените съобщение.

Мамка му ! Цялото тяло ме боли,заради теб 😈 - Елизабет

Тъпа кучка,ще си получиш
заслуженото.

Натиснах изпратени съобщения.

Разширих очите,четейки изпратените.Вижте,вижте.Влюбените си имат и къщичка за
забавление явно.

...
Надявам се,да ви е харесала новата глава.

Ако и тази глава,събере коментари и вотове,утре ще кача нова глава.

Извинявам се,ако има правописни грешки.

Приятна вечер!

Texting with My 'Brоther' Where stories live. Discover now