Texting with My 'Brоther'

Chapter 25

Гледна точка на Джош

Разтрих сънено очи,надигнах се леко от леглото,и си взех телефона,който звъннеше от половин час.

Елизабет.Това бе изписано на дисплея.Явно няма да се откаже.

Плъзнах палеца по - зелената слушалка,и се изправих,и излязох от стаята.

- Джош.. - чух как гласа й трепери.

- Елизабет..какво искаш? - не знаех какво да й кажа,всъщност нямам особено желание да разговарям с нея.

- Нека да се видим моля те. Обичам те. - проплака.

- Елизабет всичко между нас приключи. - отговорих студено.

- Един разговор.Дължиш ми го.Моля те. - каза с капка надежда.

Вече минава два и половина за бога,това момиче има ли представа за часа изобщо?

- Къде си?

- Във вкъщи.Чакам те. - каза и затвори,без да ми даде шанс да й отговоря.

Въздишах,качих се отново в стаята си,и бързо си облякох дрехите.След като си взех телефона и ключовете от нощното шкафче,минах покрай Скай и я целунах нежно по челото.

Качих се в колата си,и потеглих към къщата на Елизабет.От няколко дена не съм я виждал.Не вярвах че няма да се откаже от мен.

По - телефона звучеше ужасно,и сякаш наистина съжалява.

След няколко минути се намирах срещу входната врата.Почуках няколко пъти.

Вратата се отвори и пред мен се разкри момиче което от доста време не е спало.

Тя отстъпи назад,позволявайки ми да вляза.

След секунда тя уви ръце около врата ми,и се сгуши в мен.

Притиснах тялото й по - плътно до моето.Усещах красивия й аромат,който изпълни сетивата ми.

Елизабет не ми е безлична.Имам някакви чувства към нея.

По - видя й,виждам че и тя има към мен чувства въпреки Диксън.

Отдръпнах се и повдигнах брадичката й.

Очите й бяха силно зачервени.Тъмно кафявата й коса бе рошава вързана кок.Очите й бяха пълни с болка.