Chapter 36

4.1K 286 61
                                    

Гледна точка на Скайлин
Три дни по - късно

След изпити четири кафета,не можех да мисля за сън.
Единственото нещо което беше в главата ми бе той.Не можех да повярвам,че сега лежи на това болнично легло,заради мен.
Но трябваше да замина,решението си беше мое,той не трябваше да страда заради мен.Минаха три дни,хубавото е че вчера излезе от комата,но беше прекалено трудно да говори,и нямам смелост да застана пред него,знаейки че аз съм виновна.Едуард ми задаваше постоянно въпроси,накрая му казах цялата истина.Първоначално се шокира,от това което правихме,но после се успокои и ме разбра.

А сега стоях в коридора,гледайки злобно сестрата,която говореше с един доктор,и постоянно щракваше с тая писалка,гледайки ме строго.Тя влезе при Джош,привличайки погледите ни.Усетих познат парфюм,да навлиза в личното ми пространство.Тя седна до мен,и отпи бавно от пластмасовата чаша.

- Ще заминаваш ли за Ел Ей?Или се отказа? - заинтересува се.

Въздишах дълбоко,и се облегнах назад.

- Не,след сватбата ще си тръгна.

Може би Алексис,не е баш като Ивона,или Елизабет.Благодарна съм че запази тайната,и също че остана с мен през изминалите дни.
Елизабет стоеше настрани от мен,и даже бъдещия й съпруг,е в болница,тя упорито се опитваше да отдалечи майка ми,от мен.Винаги щом тя искаше да ме пита,или въобще да ме прегърне,кучката я обръщаше към себе си,и почваше да плаче.Не съм яла почти нищо,единствено брат ми е в главата.Чувството че той е на болнично легло,и аз не мога да му помогна,ме изяждаше от вътре.

- А сватба,въобще ще има ли? - замисли се.

Тъкмо щях да отговоря,но злобната сестра,излезе от стаята където се намира Джош.Родителите ми и Елизабет станаха,и се втурнаха към нея.Те я бяха оградили,и не можех да чуя какво е казала,после леко избута телата около себе си,и ме погледна,карайки ме да стана от мястото си.

- Той поиска види вас! - изрече наблюдавайки ме.

Вътрешно се зарадвах ужасно много.Значи не ми се сърди,тоест че всичко е наред.

- Ще дойдете ли? - повдигна вежди.

Аз кимнах плахо,не знаех какво да кажа.Може да види мама,татко дори и Елизабет,но той иска мен за бога.

Влязох в стаята,и затворих тихо вратата.Насочих погледа си към момчето,което отвори леко очи.
Повечето апарати бяха изключени.
Беше гол до кръста си.Имаше някакви малки синини по - лицето.

Texting with My 'Brоther' Where stories live. Discover now