Tomorrow

1 глава

Отново закъснявам.Имах този навик от доста време насам,но този път беше важно,по-важно от всеки друг път.Очаквах този ден с нетърпение.След няколко часа трябваше да срещна момчетата,които промениха целия ми живот.В момента тичам към мястото,на което трябваше да се срещна с приятелката ми Хея Янг.Тя е едно от малкото момичета,с които се разбирах.След като получих два билета за концерт на BTS в Сеул като подарък за рожденния ми ден,реших да отида с Хея.И двете живеем в Анянг-град,който е на около половин час от столицата с автобус.Най-накрая виждам фигурата на приятелката ми в далечината.От тук можех да видя,че нервно потропва с едниния си крак и поглежда към телефона си,за да провери колко е часа.

-Хю Рин,къде се губиш?Този път надмина себе си...закъсняваш с точно 34 минути.Ако тичаме все още можем да успеем да се качим на автобуса.Размърдай се!-явно този път бях успяла да я ядосам повече от обикновено.Все пак тя също се радваше,че ще отиде на концерт на любимата си група.Не искаше да изпусне този шанс заради мен.

-Добре,добре.Успокой се.Ще стигнем точно на време.

-Дано да си права-добре е,че все още не се е отчаяла напълно.

Нека просто да прескочим до момента,в който се качваме на автобуса.Всъщност стигнахме по-бързо от очакваното.Седнахме на местата си,а след 2 минути пътуването ни трябва да започне.

-Имаш късмет,че стигнахме преди автобусът да е потеглил.Ако бяхме закъснели,щях да те убия-Хея се опитваше да бъде сериозна,но след като разбра,че няма да изпуснем концерта,не спираше да се смее.В отговор аз също се засмях.

С Хея си приличаме толкова много.Не само по характер,но и по външен вид.И двете имаме дълги кестеняви коси,топли кафяви очи и меки розови устни.Както вече споменах, се разбираме отлично и я обичам като сестра.Една от малкото разлики по между ни е,че моят биас от BTS е Шуга,а нейният-Джин.

Пристигнахме в Сеул три часа преди концерта.Трябваше веднага да тръгнем към залата.Сега стоим на един от първите редове,чакайки заедно с още фенове.Само едно чувство можеше да опише състоянието ми в момента.Вълнение.Вълнувам се толкова много.Искам да се запозная с всички хора,които са дошли на концерта.Искам да разбера повече за тях и за това,което ги е накарало да дойдат.Искам концертът да започне веднага,за да мога да видя седемте момчета,около които се върти живота ми от 3 години насам.Искам да чуя прекрасните им гласове,колкото се може по-скоро.

След като Хея ми каза,че отива да купи храна от някъде и изчезна сред тълпата,ми стана скучно и реших да се запозная с някого.Повечето хора са дошли заради любовта си към групата,но разбира се има и такива,които играят ролите на придружители.Създадох си много нови приятели,на които дадох много от профилите ми в социални мрежи като Facebook и Twitter. Когато приятелката ми се върна,изядохме всичко,което беше купила,и започнахме да обсъждаме какво ще се случи след няколко минути.

Светлините загасват.Всички започват да крещят.Моето вълнение се увеличава все повече и повече.Изведнъж всичко е светло отново,а на сцената вече има седем момчета,познати повече като BTS.Виковете са по-силни от преди.Чувството е неописуемо.Нямам представа колко продължи концертът.През цялото време можех да виждам и да чувам единствено групата,която стоеше пред мен.Не обръщах внимание на нищо друго.Разбрах,че концертът е свършил,когато Хея ме бутна и ми каза,че е време да се насочим към бекстейджа,подавайки ми билета.Докато вървяхме по един от коридорите,водещи до момчетата,някой се блъсна в мен.Паднах на земята,а когато вдигнах глава и погледнах нагоре видях,че човекът,който ме беше бутнал е Шуга.