Гледна точка на Шуга
Тя отново спеше,облегнала главата си на гърдите ми.Прегръщаше ме.Все още носеше бялата рокля,с която беше облечена по време на вечерята,и колието,което й бях подарил.Приличаше на ангел.Моя ангел.Обичаше да гледа всякакви романтични филми,но почти всеки път заспиваше на средата,и се налагаше да гледам тези глупости сам.Сега не беше по-различно.След като я изведох на среща, се върнахме вкъщи.Отново гледахме филм и тя отново заспа.Щом видях спокойното й лице и се уверих,че няма да я събудя,спрях телевизора и я прегърнах.Всяка вечер заспивах с една единствена мисъл-колко много обичах Айрин...
Защо?Защо,когато всичко беше идеално,тя трябваше да се върне.Преди,когато чуех името й,се сещах за едно прекрасно момиче,което обичах,а сега се сещам само за омраза.Омразата,която чувствам към нея,защото се опитва да провали всичко,точно когато се опитвах да запълня празното място в сърцето си.Поне съм сигурен за едно нещо.Няма да позволя на сънищата ми,които са изпълнени със спомени,да изградят още една грешна представа за това какъв човек е Айрин.Тя беше просто част от миналото ми.Вече всичко приключи.Сега това,от което се интересувам е настоящето и бъдещето ми с Хю Рин.
-Хей!-каза сънено момичето до мен,като размахваше ръцете си пред лицето ми.-Какво ти има?
-Защо трябва да ми има нещо?
-Защото гледаш в една точка от три минути и не мигаш.Не ми отговори,когато ти казах "Добро утро".Изглеждаш по-блед от обикновено.
-Приключи ли с анализа си?-прекъснах я,а тя само кимна.
-Просто си мислех за едно нещо.
-Ако нещо те притеснява,можеш да ми кажеш.
-Не искам да те занимавам с това,а и не е толкова важно-някой ден ще се наложи да й кажа за Айрин,но този ден не е днес.Все още не е настъпил правилния момент.
-Добре.Както кажеш-въздъхна и затвори очите си,придърпвайки ме към себе си.
-Ходи ли ти се на парти?-попитах,като прекъснах тишината по между ни.Хюри ме погледна объркано,но ми даде знак да продължа да говоря.-Всъщност няма да е точно парти.Просто аз,ти,Хея и момчетата.Ще купим някакъв алкохол и храна и ще се позабавляваме малко.
-Звучи добре.
-Значи си съгласна?
-Ами,да.
-Тогава стани от леглото,преоблечи се и ще отидем до магазина.
-Ти също не си се оправил.А и не трябва ли първо да питаме другите дали са съгласни?
-Съгласни са.Хайде!-Хю ме погледна укорително,а аз въздъхнах.-Добре, ще ги питам-все още продължаваше да ме гледа така.-Сега ли искаш да отида?
-Ако не се съгласят,тогава няма да се налага да ставам.
-Да,но аз трябва са стана и в двата случая,а не искам да съм единствения,който ще го направи.
-Да не би да ми казваш,че искаш и аз да напусна топлото легло,защото не можеш да слезеш до долния етаж сам,за да питаш приятелите си?
-Да,точно това ти казвам.Чакай...Нямах на предвид това-Хюри се засмя,а аз се усмихнах и целунах.-Извинявай.
-За какво?-в този момент я издърпах от леглото,взех я на ръце и я занесох до долу.
-За това...-казах,като я пуснах на земята.
-Все още съм по пижама.
-Е,изглеждаш добре дори и така,а и няма защо да се срамуваш от тези идиоти-засмях се,а Хю отклони погледа си.Можех да забележа,че отново се беше изчервила.
Момчетата се съгласиха да поразпуснем малко тази вечер и аз и Хюри отидохме да вземем всичко,което ще ни трябва.Четири пици от пицарията и много алкохол,въпреки че Джин ми каза да не прекалявам с това,исках да се забавлявам тази вечер.Момичето ми видимо се напрегна,когато видя колко много бутилки взех,но опитах да я успокоя,като й казах,че най-вероятно няма да изпием всичко.Гледна точка на Хю Рин
Да не би Шуга да е откачил?Това е прекалено много алкохол.Накрая ще се озове в болницата заради натравяне.Не можах да го убедя да остави дори малка част.От сутринта се държи малко по-странно и явно не съм единствената,която го забеляза.Джин също се притесни,когато тръгвахме.Това не е в стила на Шуга.Дано да няма някакъв проблем,за който не иска да ми каже.Надявам се просто да иска да се забавлява.
Върнахме се от магазина преди няколко часа.Изчакахме да стане 22.00 часа и всички се събрахме и пуснахме музиката.Естествено всички започнаха да пият.След това започнаха да танцуват.Аз също се присъединих към тях.Забелязах,че Шуга пие повече от нормалното,но не се опитах да го спра.Може би искаше да си почине за малко от перфектното момче,за което толкова много хора го мислеха.Когато всички,с изключение на мен и Джин,бяха пияни,започнахме да играем на истини и предизвикателства.Седнахме на земята,наредени в кръг,и започнахме играта.Първо Джимин трябваше да пита Хея.Тя избра предизвикателство,а той само се усмихна и й каза да целуне най-привлекателното момче в стаята.Както си й мислех,Хея целуна Джин.За разлика от него Хея не се беше изчервила изобщо.Не изглеждаше много впечатлена от "оригиналното" предизвикателство,но съм сигурна,че й хареса.Външността й показва едно,но си мисли съвсем друго нещо.Продължихме да играем и изглеждаше сякаш всички се забавляваха.След като всички се изредихме по няколко пъти,някой ме предизвика да отида в банята с Джин и да се заключим там за десет минути.Погледнах към Шуга,който не изглеждаше много доволен,но нямаше как да откажа предизвикателството.Джин ми е просто приятел и винаги ще е такъв.Двамата отидохме в банята и ни заключиха вътре.Започнахме да си говорим и аз го попитах как вървят нещата с Хея.
-Тя е всичко,от което някога съм се нуждаел.Няма да я оставя да си тръгне.Всичко,което искам,е това момиче.Нищо повече и нищо по-малко.
-Знам,че и тя има чувства към теб.Вече заедно ли сте?
-Не съм много сигурен.Трябва да го обсъдим.Но определено в момента тя не е в състояние да обсъжда каквото й да е-и двамата се засмяхме.
-Десетте минути изтекоха-чу се глас и вратата се отключи.
-Аз отивам да си взема телефона от стаята.След малко ще дойда-казах на Джин и тръгнах.Той кимна и отговори да не се бавя много,за да не изпусна нещо интересно.
Взех телефона си и тръгнах надолу.Точно на предпоследната стълба се спрях и погледнах невярващо.Несъзнателно сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.Не мислех,че ще направи нещо подобно.Възможно ли е това наистина да се случва?Шуга,момчето,което обичах,целуваше най-добрата ми приятелка .
YOU ARE READING
Tomorrow
FanfictionТя беше като вятъра-можеше да я усетиш,но не можеше да я видиш. Тя беше като Луната-едната ѝ страна блестеше,но другата беше тъмна,студена,никой не трябваше да разбира за нея. Тя беше като океана-мистериозна,буйна,непредвидима. А същевременно беше к...