Tomorrow

6.Глава

Историята на Шуга
Преди 2 години
Болка.Това беше единственото,което чувствах.Една шибана болка,пронизваща разбитото ми сърце.Тя си тръгна и просто ме остави.Можех още да чуя думите й,които ми каза в онази нощ.Няма и как да ги забравя,защото точно тогава се почувствах като едно нищожество.
,,Ти беше най-голямата ми грешка в този живот"
,,Никога не съм те обичала,просто ме забрави"
Думите й наистина ме нараниха.Затворих се в себе си.Спрях да общувам с хората,защото ме беше страх да не ме наранят така както тя.Момичето,с което можех да споделям.Да се чувствам себе си единствено пред нея.Положих много усилия,за да стигна до сърцето й,исках да я запомня с хубавите моменти.Но твърде много болеше.Опитвах,наистина опитвах да я забравя,но тя беше като фурия.Помете ме,издигна ме във въздуха и изпрати чувствата ми в нищото.Знаех,че си е тръгнала и,че ме е напуснала.Но проклетото сърце не спираше.Туптеше само за това момиче.Толкова лош човек ли съм,че да заслужа това отношение.Бях сам.Усещах само празнота.Душата ми я нямаше.Тя също беше захвърлена някъде там.В тъмнината.Търсеща капка светлина.Живеех в лъжа.Боли да разбереш,че човекът,който си обичал,никога не е изпитвал нищо към теб.Доверих се на грешен човек затова й сега страдах.Когато бях малък често се отказвах от нещо,което мислих,че не мога да направя.Казваха ми никога да не се предавам и да взимам това,което искам.Но накрая какво стана опитах и разбрах,че не съществува нещо на име ,,Надежда".Тази дума се използваше само,за да залъже хората,че нещата могат да се оправят.
Но тогава я срещнах.Хю Рин.Тези очи толкова ми напомняха за момичето,в което бях безумно влюбен.Айрин.Име,което не бих могъл да забравя.Пораждащо у мен едновременно болка и гняв.Дали Хю беше новото ми спасение.Чудя се някога ще мога ли да излезна от омагьосания кръг,в който бях затворен от дълго време.Новото момиче,което се появи в живота ми ме накара отново да чувствам.Вече не бях онова безчувствено копеле.Изпитвах загриженост,а това не се бе случвало от доста време.Хю Рин за два дни успя да ми покаже,че мога да й имам доверие.Когато припадна,изпитвах нещо,което до сега не бях.Още не мога да разбера какво беше,но знам,че изпитвах някакви чувства към нея.Малко или много, имаше ги.Едно нещо ме притесняваше най-много.Да се обвържа отново.Най-големият ми страх.Да си сам не е нещо,което човек иска.Но съдбата така е решила.Да обичам хора,които не изпитват нищо към мен.Имам симпатии към Хю,но не мисля да прибързвам.Не искам да наранявам или да бъда наранен.Искрата пламна в мен,когато успях да спася невинното момиче от лапите на пияния мъж.Радвах се,че тя чувстваше сигурност.
Бях ли готов отново да обичам,щеше да покаже само времето!

Гледна точка на Хю Рин

Бях изненадана от целувката на Шуга.Наистина се почувствах приятно от всичко това,което правеше за мен.Та ние едва се бяхме запознали.Когато Шуга се върна вече ме изписаха и ние тръгнахме към къщата на момчетата,където беше и приятелката ми.Докато пътувахме в колата никой не обелваше и дума затова реших да наруша тишината.
-Ъмм Шуга аз исках да те попитам,относно целув...
не ме остави да довърша и каза:
-Виж, Хюри аз наистина съжелявам,но направих го без да искам,беше импулсивно.Каквото и да си мислиш аз не мисля,че вече мога да се влюбя.Съжелявам.

Ето това наистина ме заболя.Не мога да повярвям,че го каза.Чувствах се толкова слаба и нищожна.През останалата част от пътя не казах нищо.Просто оставих сълзите да се стичат по бузите ми.Когато колата спря аз излезнах и тръгнах да вървя надолу по улицата оставяйки Шуга и неговото голямо его в колата.Исках да остана за малко сама.

Гледна точка на Шуга
Не мога да повярвам какъв идиот съм.Не трябваше да и говоря така.В момента,в който спрях колата Хю тръгна да върви надолу по улицата.

-Хюри,почакай.-извиках и тръгнах след нея,но тя вече бе изчезнала от погледа ми.

Ммоля т-те не ме оставяй.-промълвих аз с вече насълзени очи.

Гледах как и последната останала искрица в живота ми си тръгва,но този път бях решен да не я пусна.
Дълго време се лутах и търсих Хюрин.Бях започнал да се отчайвам,когато не я видях.Беше седнала на една от пейките в близкия парк.Затичах се с всичка сила,за да мога да стигна по-бързо преди да я загубя отново.Когато стигнах бях зад нея и можех да чуя хлипането й.Отидох и я прегърнах толкова силно,сякаш нигога нямаше да я пусна.Усещах как очите ми започнаха да се навлажняват и последното,което й казах беше:

-Ммоля те,нникога повече нне ме оставяй-казах и сълзите свободно започнаха да се спускат по лицето ми.

Тогава не мислих за Айрин.Мястото в сърцето ми бе заето от Хюрин.

Беше късно,а луната се бе скрила зад облаците.Лунните лъчи опитваха да си проправят път,но напразно.Звездите вече бяха осветили всичко!