Гледна точка на ШугаТя отпусна главата си на рамото ми.Изглеждаше толкова слаба и невинна.Сякаш ако я докоснеш,ще се разпадне.А всъщност беше пълната противоположност на това.Ако я излъжеш,и тя ще те излъже.Ако я нараниш,и тя ще те нарани.Трудно е да спечелиш доверието на това момиче.Трябва да докажеш,че няма да я изоставиш,когато се нуждае от теб,трябва да й вярваш и да я подкрепяш.Разбрах толкова много за нея само от наблюденията ми.Дали щях да я опозная по-добре ако я попитам?
-Мой ред е.Трябва да те питам нещо-казах и обърнах главата си към момичето до мен.Хюри беше заспала.-Може би това е причината,поради която те разбирам толкова добре.Ти си точно като мен-прошепнах,усмихвайки се.
Стояхме на скалата още няколко минути,а след това я занесох до колата,като внимавах да не я събудя.Цялото пътуване беше пропито с тишина.Но това не беше от онази неловка тишина,която те кара да се чувстваш неудобно,а от онази,за която понякога си мечтаеш,за да можеш да останеш насаме с мислите си.Исках да разбера дали Хюри ми вярваше и дали знаеше каква важна роля играе в живота ми в момента.Бях потънал в размисли,а когато стигнахме до къщата,взех Хю на ръце и я оставих на леглото в стаята ми.Отидох да си взема душ.Когато се върнах,видях че тя е преместила възглавницата и одеалото си на пода и се подготвяше да заспи отново.
-Какво правиш?-попитах я,леко озадачено.
-Ще спя.
-Защо си на пода?-опитах да поясня,въпреки,че знаех,че Хю Рин ме е разбрала отлично.
-Н-не знаех къде ще спя-каза леко засрамено.
-Където спеше и вчера.Аз ще легна на земята,а ти отиди на леглото.
-Не искам да ти създавам проблеми.
-Добре тогава не го прави и легни на леглото-върнах нещата й на леглото и преместих своите на земята.
-Сигурен ли си?
-Напълно.А ако толкова много искаш да спя на леглото,винаги мога да легна при теб-казах и се засмях.Хюри се изчерви и отмести погледа си.
-Спри-отговори ми с все още зачервеното си лице.
-Какво съм направил този път?-това момиче ме караше да се усмихвам прекалено често.
-Спри да ме дразниш.
-Не те дразня.Просто ти казвам истината-все още беше засрамена и не искаше да ме погледне.След тези мои думи легна на леглото и се обърна на другата страна,така че да не ме вижда.Отново се засмях.
YOU ARE READING
Tomorrow
FanfictionТя беше като вятъра-можеше да я усетиш,но не можеше да я видиш. Тя беше като Луната-едната ѝ страна блестеше,но другата беше тъмна,студена,никой не трябваше да разбира за нея. Тя беше като океана-мистериозна,буйна,непредвидима. А същевременно беше к...