Tomorrow

2.Глава

Гледна точка на Шуга

Концертът приключи и ние с момчетата се отправихме към бекстейджа. Aз тръгнах първи,бях наистина уморен и исках просто всичко това с турнетата да свърши,за да си почина малко.До като вървях се блъснах в някой и тъкмо щях да се извиня,когато просто я видях.Едно немного високо момиче с лешников цвят на очите.Косата й беше тъмна и къдриците й се спускаха небрежно по раменете.Имаше нещо странно в нея,за няма и секунда отново ме накара да се почувствам някак различно.Нали знаете какво е да се влюбиш от пръв поглед или да усетиш пеперудите в стомаха си.Е,аз изпитвах нещо подобно,но като се позамисля едва ли някога бих се влюбил във фенка. Разбрах, че съм се загледал в нея и бързо й подадох ръка да се изправи.

-Хей ,извинявай,че те бутнах просто се бях замислил.

-Няма проблем,аз не гледах къде вървя.

-Аз съм Шуга, но предполагам ,ти вече знаеш кой съм.

-Хю Рин,приятно ми е.

Гледна точка на Хю Рин

Леле ,наистина ще откача.Запознах се с Шуга, а освен това още един път ще мога да си поговоря с него и останалите от BTS.Благодаря ти,мамо за най-хубавия ми подарък.Заедно с Хея се бяхме наредили на опашката и чакахме да дойде нашият ред.И,ето вече от почти всички получих автограф,остана само Шуга.Когато стигнах до него,той ме изгледа някак странно,но не обърнах голямо внимание.Подписа се,но забелязах,че написа някакви цифри отдолу.Той ми подаде листа и ми намигна.Каквооо??? Т-той н-намигна ли ми?И това телефонен номер ли беше?? Еее,не вече мога да умра щастлива.

След 1 час

Най-накрая успях да стигна до изхода.Имаше твърде много хора.Точно,когато излезнах започнах да се оглеждам за Хея,защото никъде не я виждах.Реших да й звънна,но разбира се нямах батерия.Просто чудесно!Реших да почакам още малко пред сградата.Седях на стълбите от 30 минути,но Хея така и не се появи.Вече беше доста тъмно,а и стана студено.Мислих си,дали може да стане по-лошо от това и ето,че съдбата този път не е на моя страна.Един висок и пълен мъж(видимо пиян)се приближи към мен със стъклена бутилка в ръка.Хвана ме за китката и ми каза:

-Хей,красавице нека да се позабавляваме.

-Пусни ме,идиот!Махни се от мееенн!-започнах да викам толкова силно,че сигурно и в Китай са ме чули.Опитвах се да се измъкна и изведнъж пияният човек падна на земята.Беше повален от един доста силен удар от..Шуга??

Гледна точка на Шуга

Момчетата отдавна си бяха тръгнали,а аз трябваше да остана,за да напиша нова песен.Понякога мениджърите искаха твърде много от мен.Преди да тръгна към студиото реших да излезна на чист въздух.Тъкмо отворих вратата и чух някакво момиче да крещи.Насочих погледа си на там и видях как се бореше да избяга от мъжа,който не изглеждше да е трезвен.Стигнах до тях и забих един доста силен юмрук в лицето на човека.Той падна на земята,а аз хванах момичето за ръката и тръгнах да бягам към колата на паркинга.Влезнах вътре и я погледнах.Не можех да повярвам на очите си.Та това беше Хю Рин.

-Какво правеше тук толкова късно?Ами ако не бях дошъл навреме?

Гледна точка на Хю Рин

Не можех да повярвам какво ми се случва.Първо някаква откачалка искаше да ме изнасили,а сега Шуга изглеждаше сякаш наистина го беше грижа за мен.Та ние едва се познавахме.Той ми обясни за песента,която трябва да пише,а аз му разказах всичко ,,от-до".Бях наистина изморена и неусетно съм заспала.

Гледна точка на Шуга

Хю Рин ми разказа всичко и наистина се радвах,че стигнах на време преди да пострада.Когато шофирах забелязох,че е заспала.Не исках да я будя затова я занесох на ръце до студиото.Оставих я на дивана и се загледох в лицето й.Беше невероятна.. Стегни се Шуга,това не си ти.Няма начин да я харесвам.Покрих спящото момиче с горнищетото ми и започнах да мисля за песента.

На сутринта

Гледна точка на Хю Рин

Събудих се в една голяма бяла стая.Беше облепена с различни плакати и листове с предстоящи концерти.Станах и си сложих горнището,с което бях покрита.Тръгнах към вратата,когато някой от другата страна я отвори и аз щях да падна.Страхотно още от сутринта започнах да се удрям.Понякога се чудя до колко години ще живея,че като гледам как се блъскам в хората..Но вместо да падна на земята две големи ръце се обвиха около талията ми и този път не паднах.