7 глава

84 15 3
                                    

  Гледна точка на Хю Рин
  На сутринта се събудих в стаята на Шуга.Той ме беше прегърнал през кръста,а главата му беше облегната на рамото ми.Лицето му изглеждаше толкова спокойно.Не исках да го будя,за това се отпуснах и се заслушах в равномерното му дишане.Първият път,в който го видях,беше в клип на BTS.Още от тогава изпитвах симпатии към него.А с времето те прераснаха в нещо по-голямо.Когато го срещнах за първи път,се блъснах в него.Сърцето ми биеше толкова бързо.Той ми подаде ръка,за да ми помогне да се изправя.Знаех,че ако се докосна до него,нямаше да мога да го пусна.И все пак протегнах своята ръка с надеждата да се срещне с неговата.Изправих се,но бях само на няколко сантиметра от него.Той просто стоеше и ме гледаше,а аз все още не можех да осъзная какво се случва.За жалост това не продължи дълго време.Шуга се извини и си тръгна.Стоях и гледах как се отдалечаваше все повече и повече.Бях просто една фенка,която мечтаеше да заспива и да се събужда до момчето,което обича.
-За какво си мислиш?-един дрезгав глас ме измъкна от въображаемия свят,в който бях потънала.
-За нищо.
-Сигурна ли си?Очите ти са насълзени.
-Добре съм.
-Не те попитах това-каза и ме прегърна,притискайки ме още повече към себе си.
-Мислех си за теб.
-Значи вече не можеш да ме извадиш от главата си-Шуга се усмихна самодоволно.
-Не казах това-усетих,че се изчервявам.
-Не трябва да се срамуваш от това,че си мислиш за мен-явно беше забелязал почервенялото ми лице.
-Какво ще стане сега?-исках да задам въпроса,който ме мъчеше от толкова много време.
-Какво имаш на предвид?
-Какво ще стане с теб и с мен?
-Ти ще останеш тук за известно време с мен.Докторът каза,че някой трябва да те наглежда.
-Защо искаш да остана тук?
-Защото ме е грижа за теб.Не знам защо,но не мога да те оставя да си тръгнеш.Прекалено много ми напомняш на някой,но всъщност се надявам ти да не си такава,каквато беше тя.
-А каква беше тя?
-Задаваш прекалено много въпроси-каза и ме целуна по челото отново.-С времето ще разбереш всичко,което трябва да знаеш-мисля,че станах още по-червена от преди.-Харесва ми начина,по който ти действам-явно наистина му харесваше да ме дразни.Отклоних погледа си,а Шуга се засмя.-Миришеш хубаво.
-М-мерси-усмихна се,а аз реших да взема всичко в мои ръце и опитах да се изправя.Не исках да ставам от удобното легло,но в противен случай Шуга нямаше да спре.
-За къде си се разбързала?-попита и ме дръпна обратно в леглото,прегръщайки ме и гледайки ме с все още сънените си очи.-Все още е рано,а и трябва да си почиваш.-погледнах към часовника на стената и се намръщих.Шуга забеляза това и погледна в същата посока.-Да,рано е за ставане.
-Часът е дванайсет и половина.Не знам за теб,но аз съм гладна.
-Добре,добре.Джин трябва да е сготвил нещо.

Гледна точка на Шуга
  Тя определено не е като Айрин.Нещо в нея е различно.Айрин беше като фурия,но Хюри е като буря.Тя е много по-силна.Когато те връхлети нещо като нея,не можеш да си я избиеш от главата.Всяка буря има силата да разрушава.В този случай Хю успя да разруши стените,които бях градил толкова дълго време,само за няколко дни.Бурята винаги носи нещо красиво в себе си,а Хюри е красива от където й да я погледнеш.
За едно нещо мога да бъда сигурен.Тази буря няма да ме нарани...

Tomorrow Where stories live. Discover now