Гледна точка на Хю Рин
Вече закусихме и аз реших да си поговоря насаме с Хея.Чувствах се малко неудобно,защото не съм й обърнала много внимание през последните дни.Тя е най-добрата ми приятелка и наистина й имам доверие.Днес е нашият ден!Обиколихме всички магазини и се отбихме в едно близко кафене.Поръчахме и седнахме да си поговорим.Разговорът продължи близо час,а ние имахме какво още да си кажем.Тъкмо щях да я попитам за Джин,когато телефонът й звънна.
-Ало,да.Здравейте.Да в момента съм с нея.Добре ще ви я дам.-Хея ми хвърли един страшен поглед и ми подаде телефона.
-Ало?Оо,мамо ти ли си.Как си?
-Как съм?Ще ти кажа как съм!!Ти телефон нямаш ли!!Каза,че като свърши концертът ще ми се обадиш.Да не искаш да ми докараш някой инфаркт!?!
Бях отдалечила устройството от ухото си,защото мама крещеше сякаш ме убиват.
-Ами,нямах батерия и затова не ти звъннах.
-Ехх,всеки път едно и също нещо ми казваш,когато забравиш да се обадиш.Толкова ли не можеш да измислиш нещо по-различно.
Майка ми се засмя след тези думи и добави:
-Виж,скъпа много съжалявам,но имам една лоша новина.С баща ти решихме да заминем за Япония и няма да ни има една седмица,а проблемът е,че няма как да те вземем понеже вече сме резервирали хотела.
-Добре,няма проблем.Трябва ви малко почивка.А,кога заминавате?
Попитах я,надявайки се да не каже утре,защо ще трябва да се прибирам.А,аз не искам да тръгвам.Точно сега не мога да оставя мечтата ми.Исках да си запазя отношеният ни с Шуга.Меко казано отношения,но просто не искам всичко да свърши.
-Заминаваме утре,миличка.Малко прибързано взехме това решение,но се надявам да ни разбереш.Ти може да се прибереш или да останеш с Хея.Разбира се,ако и тя е съгласна.
Без да се замислям й казах,че ще остана в Сеул.Поговорихме си още малко и затворих.Радвах се,че ще мога да прекарам още малко време с Шу..Какво говоря?Защо мисля само за него??Не,аз,няма начин да се влюбя толкова бързо.
Колкото и да се опитвам не мога да се залъгвам вечно.Само при мисълта за него сърцето ми пропуска удар.Трябва да забравя за чувствата си.Той сам каза,че не е готов за връзка.Вече се бяхме прибрали в къщата на момчетата,а аз отидох да дремна за няколко часа.Бях доста уморена и бързо заспах.
YOU ARE READING
Tomorrow
FanfictionТя беше като вятъра-можеше да я усетиш,но не можеше да я видиш. Тя беше като Луната-едната ѝ страна блестеше,но другата беше тъмна,студена,никой не трябваше да разбира за нея. Тя беше като океана-мистериозна,буйна,непредвидима. А същевременно беше к...