"Някой ще каже Ню Йорк града на мечтите ...Всъщност не е така ...Цял живот съм в Ню Йорк омръзна ми искам да се махна да срещна други хора,други предизвикателства които ще идват с всеки изминал ден ...искам нещо ново."
-Клеъри !Вечерията.
Извика майката на Клеър изваждайки я от дълбоките и мисли които всяка вечер тя вписваше в дневника си .
-Идвам мамо!-извика тя и отиде да вечеря.
-Та какво става в училище...как са оценките ,проблеми имаш ли?-попита майката на Клеър.
-Какво те интересува ...досега не си се допитвала какво става с мен ,за оценки или за каквото и да е било.-отвърна ѝ Клеъри ...не ѝ беше лесно нито на нея нито на майка ѝ. Не бяха от заможните семейства живяха в апартамент под наем в един от черните квартали на Ню Йорк . Майка и работеше много за да може да издържа малкото им семейството затова и не ѝ оставаше време да поговори с Клеър.Баща и не се знае къде е ,с кого е или какво прави те нямат връзка с него близо 16 години.
-Вчера ми се обадиха от училището ,че си подложена на съвет за изключване ...заради оцъствие от учебните занятия и неприлично поведение.Ще ми обясниш ли какво става ?-каза майка и оставяйки вилицата на масата.
-Няма какво да ти обяснявам.-каза тя
-Клеъри стегни се моля те и на мен не ми е лесно...това ще е третото училище в което те изключват.Не може да продължава така...трудно ти е разбирам ,обаче аз също не мога.
-На мен не ми е трудно ,а скучно. Мамо ако се махнем от този град имаш много по-голям шанс да си намериш по-добра работа ,а аз да не се налага да се местя през 3 месеца в различни училища.-каза Клеъри в очите и се Изписваше надежда всеки път когато казваше тези думи.Този разговор не го водиха за първи път ....нито за последен.
-Знаеш ,че не е толкова лесно...имам задължения тук .-каза майка и свеждайки глава надолу.
-Защо въобще ли се опитвам .-Каза Клеър ,остави приборите на масата и отиде с стаята си.
След като напусна масата в очите на майка ѝ изплуваха сълзи.
Всъщност Клеър правеше тези неща само за да има по-голям шанс да се преместят ...
Тя излезе на прозореца където се намираха аварийните стълби и запали една цигара .
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Твърде Лично / Too Personal
Genç Kurgu-Разкажи ми за теб ...Разкажи ми за живота извън Ню Йорк...Искам да те опозная.- каза Клеъри с надеждата този път да получи отговор от човека стоящ пред нея -Твърде Лично е .-промълви той гледайки към небето пълно със звезди -На мен можеш да се до...
