chapter 11 / the task

6K 294 5
                                    

Понеделник. Мрази понеделниците, поради причината, че трябва да ставам в шест часа.

Снощи с Хари продължихме да си говорим. Съвсем обикновени неща.
Разказа ми, че е на двадесет и една и е от Англия. Дошъл е тук, за да е по-близо до майка му и сестра му, които живеят в Ню Йорк.

Поддържа отношения и с двамата си родители, които всъшност са разделени. Не сподели причината, но и аз не пожелах да знам, понеже вече ставах банална с въпросите си.

Аз също му споделих историята ми, която всъщност бе наистина кратка. Просто сираче, преминало през хиляди домове и с цената на много труд е стигнало до тук.

И така двамата с Хари заспахме.

Събудих се в прегръдките му. Бяхме завити с одеало, което ми подсказа, че Хари се е събудил по някое време и въпреки това е решил да остане в леглото с мен.

Не можех да разбера какво точно чувствам към него. Не съм харесвала особено много момчета, защото в училището всички бяха идиоти. Заговаряха ме, но разберат ли, че съм сираче, малко остават.

Надявах се да нямам чувства към Хари. Това бе последното нещо, което бих искала. Никога не съм се влюбвала, не съм обичала истински. И знаете ли каква е причината? Нямам кой да обичам.

Нямах време за размисли. Реших да отложа заниманията си за под душа. Така и направих. За тези пет минути, които прекарах, облята в топла вода, осъзнах, че наистина харесвам Хари.
И не съжалявах, донякъде. Ядосвах се на това, че бе такъв задник, но само понякога. Реших, че може би и той ме харесва и, че се опитва да го докаже. Но не исках да си създавам излишни представи.

Бях взела дрехите в банята си, така че след като се изкъпах, се уверих, че съм заключила вратата и бързо се шмугнах в тоалета си за днес. Не беше нищо особено. Сини дънки и бяла блуза. Тъй като духаше силен вятър, си взех черното кожено яке и черните кецове.

Гримът ми винаги е еднакъв през ежедневието. Не си слагам много фон дьо тен, защото нямам спешна нужда от него. Спирала, извиваща миглите ми, сенки за вежди, които им придават отлична форма и съвсем малко блясък за устните, за да не са особено бледи.

И готово. Погледнах се за последно и излязох, тиха, оставяйки Хари да поспи.

***
Позната за мен сграда. Голяма, тухлена и червена. Препълнена с много студенти и нито една свободна пейка. Влязох в сграда, с чаша кафе в ръка.

The devil is in love with meWhere stories live. Discover now