The devil is in love with me

EPILOGUE

Измина цяла една година. Година, която прекарах обляна в сълзи, кърпички и антибиотици. Посещавах психолози, плащайки им обилни суми само, за да премахнат шибаната болка,която се бе настанила в гърдите ми и отказваше да изчезне.

С всяко едно преглъщане тя нарастваше. Животът ми се бе превърнал в пълен АД. Плачех всяка сутрин и всяка вечер. Може би щях да го правя и през останалото време, но тогава не бях сама. Приятелите ми кръжаха около мен, всеки имаше задача като например :

- Луи трябва да я заведе на психолог.

- Найл трябва да излезе с нея на разходка.

- Джейд да бди над нея.

Чувствах се ужасно. Нищо не помагаше. Нито те, нито лекарства, нито сълзите! А те бяха последната ми надежда. Плачех, за да изтръгна онази ужасна болка,която съсипа животът ми, но нищо не се получаваше. Вече дори не чувствах вкусът на сълзите си, не можех, защото дори не знаех дали те изобщо съществуват. Бях пресъхнала, буквално.

Бях отслабнала с цели десет килограма килограма. Тежах четиридесет и два, които сериозно застрашаваха здравето ми.

Връзката ми с Хари все още съществуваше. Виждахме се само през някакъв скапан прозорец, докосвайки ръцете си мислено, но не и наистина. И за двамата това бе една огромна болка.

Остин вече го нямаше. Джейд и Лиам официално бяха заедно, единственото,което чакаха бе завръщането на Хари. Искаха да направят голяма сватба, с надеждата да повдигнат малко духът ми, но аз бях тази,която заявих,че без присъствието на момчето,което обичам, аз няма да отида.

Те ме разбираха,напълно. За това изчакаха с мен.

Изчакаха да дойде този ден.

Вторник. Девет и тридесет и четири.

Стоях с момчетата пред големият съд. Джейд бе отишла да си вземе кафе, тъй като не е мога да спи цяла вечер. Да не говорим за мен. Значението на думата "сън" се бе изпарило от мозъка ми.

Крачех нервно отпред, чакайки Хари да излезе. Чаках човекът,когото обичах. Човекът,който означаваше всичко за мен. Чаках него.

Нищо друго не съществуваше.

Косите ми се вееха свободно, така както и душата ми в момента. Усмивката бе налице. Не се бях чувствала така от цяла година. Но сега, сега всичко се променя.